Кинезитерапия е ново направление в лечението на ставите и гръбнака. Същността ѝ може да се изрази с няколко думи: кинезитерапията е лечение с движене.

Автор на кинезитерапията е Сергей Михайлович Бубновски – доктор по медицинските науки и автор на новото направление в лечението на болести на опорно-двигателния апарат на човека. Уникалността на неговия метод на лечение е потвърдена.

„Ноу-хау“ методът представлява проверка на болния чрез болезнени физиологични адаптационни реакции, свързани с натоварванията върху променените от болестта мускули на гръбнака. С други думи, изпълнението на специалните упражнения преминава „през болката“. Авторът смята, че активното преодоляване на болката е победа в борбата с болестта.

Към кинезитерапия се прибягва в хода на лечение на различни болести на опорно-двигателната система, сред които са:

• Остри и хронични болки в гърба;
• Хернии и протрузии на междупрешленните дискове;
• Остеохондроза;
• Сколиоза и нарушена стойка;
• Кифоза;
• Херния на Шмол;
• Артрити и артрози;
• Ревматоиден полиартрит;
• Болест на Бехтерев и т.н.

Използването на този авторски метод изисква използването на специално разработени тренажори, а необходимостта от използването на приспособления за изпълнението на упражненията затруднява използването на метода в домашни условия. Веднага става ясно, че невинаги и не всички могат както да се възползват от тренажорите, така и да накарат себе си да преодолеят болката, затова ще се опитаме да разширим това тясно понятие за кинезитерапията, като се спрем на дословното значение на този термин – лечение с движение. При това лечението с движение в домашни условия е съвсем достъпно.

Съществува лечебна гимнастика за домашни тренировки, методи за съдова гимнастика, профилактична гимнастика и някои интересни методи за оздравяване на гръбнака и големите стави, които се обединяват от едно: всички те лекуват с движение. И не е задължително да е чрез болка, макар че никой не обещава изобщо да не се усеща болка. Но трябва да се започне отдалече и отначало.

Ходенето в изправено положение се е сформирало преди около 2 милиона години. Тялото ни е започнало да ходи по „икономичен антигравитационен механизъм“. Но при всяко постижение в еволюцията има не само положителни страни, а и проблеми. Е, как точно се е променила стойката ни в процеса на еволюцията?

Главата ни е започнала да стои стабилно, гръбнакът ни е станат със S-образна форма, стъпалата ни са придобили специфичен свод, костите на таза ни са се разширили, костите на гръдния ни кош са се разширили и са станали по-плоски, костите на долните ни крайници са станали по-здрави.

В природата нищо не е случайно. Защо гръбначният ни стълб е придобил точно S-образна форма? Ами защото точно гръбнакът с такава форма се амортизира най-добре при осеви натоварвания. При резки и прекалени натоварвания гръбнакът сякаш се „огъва“, като предпазва дисковете и връзките на гръбначния стълб от травми, а след това се опъва като пружина.

Ние се придвижваме на два крака, в процеса на придвижване пренасяме цялата тежест от петите си на предната част на стъпалата си. Това натоварване се предава чрез големия пищял и точката на опора стават пръстите ни.

Това, че стъпалото ни има свод, помага да се намалят инерционните натоварвания при ходене. Ако сводът е нарушен, ние наблюдаваме плоско стъпало. Да, това не е смъртоносно, но при ходене краката на човек с плоско стъпало се изморяват точно от това, че натоварването няма с какво да се „притъпи“.

Какво си свил глава между плещите? – казват хората. А между другото, това, че главата ни е точно където е, е гордостта на човека! Точно с това се отличаваме от човекоподобните ни братя, при които главата е върху тилните мускули. Затова не трябва да навеждаме глава! Иначе осанката ни ще прилича повече на тази при маймуните.

Да, еволюцията си е казала думата. Първо сме получили от природата важната отличителна черта да ходим прави. И сме се гордеели, ходели сме и сме се радвали на този дар от природата: в древността сме били или във вертикално положение (когато сме ловували, воювали, ходили на походи, брали сме различни растения), или в хоризонтално (когато сме си почивали).

С развитието на научно-техническия прогрес се е променяла и дейността на човечеството. Ако през XIV век само 1,5% от населението са работили седнали, то изобретяването на стола през XV век е повлияло сериозно върху характера на човешкия труд. И ето че през XVII wek вече 10% от населението работят в седнало положение, през XX век са вече 75%, а през XXI век – 85%.

Какво става накрая? Накрая ние отглеждаме децата си като офисни работници. Между другото, при 70% от днешните деца от 7-годишна възраст се наблюдават нарушения в осанката. Ако и за в бъдеще ще се движим с такива темпове, от ходещи изправени ще станем „свито-седящи“. Направо като маймуните.

Затова процесът на оформяне на осанката е много, много важен. Ако го изпуснем, ще получим огромен букет от различни болести.

Осанката започва да се оформя към 6-8-годишна възраст и се оформя окончателно към 17-20-годишна възраст, когато узрее нервната система и се оформи устойчива двигателна функция. През този период се оформят окончателно извивките на гръбнака, сводовете на стъпалата, изравняват се долните крайници, заздравяват се големите стави.

Замисляли ли сте се защо малките деца се движат почти по един и същи начин? Защото при тях осанката все още не се е оформила, физиологичните извивки на гръбначния стълб все още липсват, вертикалната поза е неустойчива. В процеса на растеж на детето се оформя двигателен стереотип и в ранната училищна възраст се появяват първите елементи на сегментно изравняване.

Но при децата на 6-9 години осанката е неустойчива, виждаме прекалено извиване на поясния отдел на гръбнака, изпъкване на корема, стърчащи лопатки, това е нормално за децата на тази възраст. Устойчивата осанка се оформя в средната и по-напредналата училищна възраст. Окончателно осанката се оформя с прекратяване растежа на скелета.

Отдалече можем да видим какъв човек идва насреща ни – мъж или жена. Можем и да определим приблизително неговата възраст и дори душевното състояние на един или друг пешеходец. Походката е различна при всеки човек. А кой важен фактор влияе на походката?

Точно така! Стойката. Точно тя помага да разкрием душевните тайни на хората. Много баби са се „огънали“ под тежестта на годините. Учениците се „влачат“ под тежестта на двойката, която са получили в училище. Студентите не ходят, те направо летят по улицата. Всичко им е наред! Не си гледат в краката.

Виждате ли колко сме различни? Някои се изгърбват още на 40. Това може да се случи не само заради трудния живот, но и от негативните емоции, с които е пропит животът.