Мускулна контрактура означава, че ставната подвижност е ограничена заради непроизволно напрягане на мускулите. При това и активните, и пасивните движения на болния са му трудни или изобщо невъзможни. Често в тези случаи нервните окончания са притиснати, заради което се развива мускулна атрофия.

Това заболяване може да е вродено (крива шия, къс крак, артрогрипоза и т.н.), но може да се появи и заради започващи патологии с реактивен, инфекциозен, възпалителен или травматичен характер в ставата или в околоставните тъкани.

Видове контрактури  по местоположение на първичните дегенеративни изменения:

• Дерматогенни – възникват в резултат на нарушения целостта на кожата над ставата и на образуването в тази област на уплътнения.
• Десмогенни – следствие на увреждане на околоставните фасции, връзките, апоневроза с последващо формиране на това място на съединителна тъкан.
• Артрогенни – хронични заболявания на ставите често предизвикват разрушение или патологични промени в хрущяла и ставната капсула, вследствие на което съединителната тъкан започва да замества мускулната. Образуват се сраствания на костните и меките структури, които възпрепятстват свободното движение на ставата.
• Миогенни и тендогенни – процесът на разрастване на новообразувания се случва в областта на мускулите и сухожилията заради продължително принудително стоене в едно положение на ставата (например при паралич).

От гледна точка на самото движение контрактурите може да се разделят на:

• Водещи и отвеждащи;
• Ротационни;
• Разгъващи и сгъващи контрактури.

По принцип всички изброени видове се срещат рядко в чист вид, обикновено се съпровождат с някакво заболяване.

Причини за контрактурите. Западен и източен поглед върху проблема

Западните неврореабилитатори, които се занимават с възстановяване подвижността на ставите, смятат, че най-разпространената форма на посттравматични контрактури е резултат от механичното увреждане на ставата или околоставните тъкани.

Ставните и мускулните контрактури по етиологичен признак се класифицират така:

• Обездвижващи – продължителната неподвижност с принудителен характер, запазването на анормална поза способства развитието на контрактури на мускулите;
• Исхемични – препятствията по тъпя на кръвотока и нарушенията на обменните процеси в мускулите и другите тъкани водят до разрастване на съединителна тъкан на мястото на увреждането. Като пример за такава травма можем да дадем спазмът или притискането на главната артерия при навяхване или счъпване костта на лакътя. В някои случаи тежката контрактура на Фолкман се развива много бързо.
• Рефлекторни – хроничното притискане или увреждане на периферния нерв провокира нарушения на вегетативните или соматичните функции, заради което се появяват признаци на мускулна контрактура и паралич. Положението на ограничена подвижност на крайниците прилича на симптом на деформиращ полиартрит.
• Неврогенни – появата на трудна подвижност в този случай е провокирана от нарушената връзка между главния мозък и системата за нервна регулация на организма, което може да е вследствие на инсулт, травми на гръбначния мозък, детска церебрална парализа, туморен процес и т.н. Осен това подобно състояние предизвикват токсично-инфекциозните патологии (сериозното отравяне например) и появата на истерия.

Причините, провокиращи болестта, може да се съчетават една с друга. Според тибетските медици, заболяванията, характеризиращи се с проблеми във функционирането на опорно-двигателния апарат, в частност на ставите, обикновено е резултат от нарушено равновесие на „дошата“ Кафа. Тези патологии се причиняват от „студ“, натрупал се в организма и нарушаващ вътрешната енергийна хармония.

За отслабването на енергията Ян и възмущението на Кафа подпомагат:

• Външното преохлаждане. То се случва лесно през зимата, късната есен и ранната пролет, ако човек пренебрегва топлите дрехи и обувки, провежда неразумни каляващи процедури, през цялата година работи на открит въздух.
• Прекалено много сън. Сънят през деня и след хранене е вреден за здравето на порасналия човек, особено ако природната му конструкция е Кафа.
• Начинът на живот без физическа активност: дом-автомобил-работа и на компютъра.
• Изобилие от храна. В Тибет съветват да се храним само след като се е обработила храната от предното ни хранене. Непресните, недоварените или, напротив, преварените продукти са вредни. Не трябва и да се злоупотребява с охладената храна, мазната, тежката, сладката.
• Негативни емоции: високомерието, страхът, мъката, чувството за вина и други.
• Неуравновесената реакция в стресови ситуации.

Ставна контрактура. Лечение по тибетската медицина

На първия етап от лечението на което и да е заболяване всеки тибетски лекар задължително ще предложи на пациента да прегледа принципите на хранителния си режим и начин на живот, към които е свикнал в момента. И храната, и действията на човека трябва да съответстват на неговата природна конструкция. Най-малкото, трябва да оздрави менюто си, да изключи сладките неща, консервите, колбасните изделия, да минимизира количеството алкохол и продуктите със „студени“ свойства, да добавим в дневния си режим рационални физически натоварвания.

На следващия етап личният лекар ще изпише на болния индивидуално подбрани за него фитопрепарати. Нито хормоналните, нито антибиотичните средства се приемат на Изток като ефективни, тъй като страничните им ефекти често са значително по-големи от положителните им свойства. За разлика от химичните лекарства, билковите смеси не предизвикват привикване, не вредят на организма, а стимулират имунните му сили.

Освен изброеното дотук, тибетските лекари използват с терапевтични цели комплекс от следните процедури:

• Мануална терапия. Този метод отлично подобрява двигателната активност и предотвратява развитието на усложнения като атрофия и скъсяване на мускулите;
• Точков масаж. При контрактури много полезна е стимулацията на биоактивните точки: тя настройва организма да се самовъзстанови, осигурява дълговременен ефект от лечението;
• Иглотерапия, което надеждно премахва болките и спира възпалителния процес. Благодарение на особената техника за манипулиране с микроигли високо-професионалните специалисти постигат възстановяване на мускулната подвижност и на пълноценно подхранване на околоставната тъкан;
• Вакуумна терапия. Този масаж провокира извеждането на шлаките от тялото, активира кръвообращението;
• Хирудотерапия, която обновява кръвта;
• Маслени компреси. Позволяват да се загрее организмът отвътре, да се хармонизира състоянието на всички доши;
• Моксотерапия – обгарянето на биологично активните точки с пелинови конуси подпомага снемането на мускулния спазъм и отпускането на мускулите. Резултатът от тази процедура е по-активно циркулиране на енергията в меридианите.
• Лечебна физкултура.