Раменна става: анатомия и патологии

За да разберем добре как работи рамото, трябва да уточним какви механизми и елементи са задействани в този процес. Раменната става има сложен строеж и влиза в състава на раменния пояс.

Научното определение на понятието „рамо“ не съвпада с битовата представа за значението на този термин. От гледна точка на анатомията към тази част на тялото се отнася само част от ръката от раменното съчление до лакътната сгъвка. Това, което ние наричаме рамо в бита, на научен език се нарича раменен пояс. Благодарение на уникалния си строеж той позволява да изпълняваме движения с ръцете си.

Строеж на раменната става

Раменната става се намира в горната точка на ръката. Тя се намира най-близко до тялото и е най-голямата част от горните крайниците. Състои се от:

• Ставна повърхност на лопатката;
• Раменна кост, която е оградена от надлъжни мускули;
• Съединителна тъкан;
• Подкожни мастни тъкани;
• Кожа;
• Синовиални устни;
• Еластична капсула, в която се намира раменната става;
• Връзки и дебел слой мускули, които укрепват рамото.

Връзката с централната нервна система се осъществява чрез подмускулния нерв, а също и чрез разклоненията на надлъжния гръден, лъчев и подлопатъчен нерв.

Движенията в раменната става се осъществяват от човека на всички страни. Благодарение на особената подвижност на това съчление ръцете могат свободно да се вдигат високо, да се поставят зад главата и гърба. Необичайната анатомия на раменната става може да стане причина за нейната нестабилност и появата на висок риск от възникване на травми.

Функции на раменната става

Високата подвижност на рамото е обусловена от ефективната работа не само на нейното съчление. Целият обем от движения е достъпен благодарение на съвкупната работа на всички стави на ръката и раменния пояс. Има три основни движения на това съчление:

• Фронтална ос. Отговаря за функцията на сгъване и разгъване.
• Сагитална ос. Задейства се при „отлепването“ на ръцете от тялото.
• Вертикална ос. Организира завъртането.

Раменното съчление само по себе си може да осигури подвижността на горните крайници само по линията на рамото. За изпълнението на определени движения в работата се включват различни сегменти:

1. За да се вдигне и отпусне ръката, а също и да се постави зад гърба, да се осъществява сгъване или разгъване. Раменната става при това работи само по хоризонтална ос. По-нататък в работата се включват ключицата и лопатката.
2. При изпълнение на размахване на ръцете като криле, след като ставата отвежда крайниците до нивото на рамото, в работата се включват лопатките и гръбначният стълб. Така ръцете се вдигат по вертикална ос.
3. Свиването на раменете изисква едновременна работа на раменните стави, ключиците и лопатките.
4. Завъртането на ръцете около трите основни оси се изпълнява при взаимодействието на горните крайници, лопатките и ключиците.

Кости на раменната става

Раменната става е образувана от съединение на горната част на костта на рамото с лопатката. Нарича се кълбовидна заради закръглената си форма. Формата и съвпада точно с очертанията на ставната повърхност. Мястото на съединение се нарича ставна кухина. В тази точка раменната и лопатъчната кости оформят става. Раменната кост се задържа в ставата заради хрущялна пластинка. Тя е образувана по краищата от гленоидална кухина и напълно повтаря формата и, като обхваща главата на тръбната кост.

Строежът на раменната става има две интересни особености:

• Размерът на главата с кълбовидна форма е няколко пъти по-голяма от лопатъчната кухина.
• Ставната капсула, която обединява костта на рамото и лопатката, няма допълнителни хрущяли, прегради и дискове.

Важна роля играе ключицата. Ефективната работа на раменната става е невъзможна без тази малка кост.

Околоставни тъкани

Раменната става е заобиколена от три основни образувания – хрущялна пластина, ставна капсула и връзки. Всички тези тъкани се различават една от друга по строеж, произход и основни функции. Но благодарение на взаимодействието им горните крайници на човека са много подвижни. Освен това околоставните тъкани изпълняват защитна функция, като намаляват риска от възможни увреждания.

Хрущялната пластина изглажда разликите в размерите между главата на раменната кост и гленоидналната вдлъбнатина. Тя омекотява незначителните удари, но може да не е много здрава при силно физическо въздействие.

Ставна капсула на рамото

Главата на кълбовидната става при човека запазва правилното си положение заради системата от връзки на раменното съчление. Тази здрава съединителна тъкан се сраства с тънка ставна капсула. Дебелината на повърхността и не е еднаква. Най-плътният слой е на външната повърхност на обвивката. Към него се отнася рострално-раменната връзка. Тя се прехвърля през главата на едноименната кост и се закрепва от външната страна. Изпълнява задържаща функция, като възпрепятства излишното разгъване на ставата от външната част на рамото. Отличава се с голяма здравина.

Другите участъци на съчлението укрепват по-малко развитите ставно-раменни връзки. Независимо от това, че те играят по-малка роля в работата на ставата, в местата на тяхната дислокация има характерни удебеления. Сегментите на ставната капсула, които са между връзките, са по-тънки и слаби.

Ставни джобове

Нормалното хлъзгане на сухожилията на раменната става се осигурява от разположените в околните и тъкани синовиални джобове. Това са области, запълнени с вътреставна течност. Броят на джобовете, строежът им и формата им зависи от индивидуалните особености на всеки човек:

• Най-разпространен е подлопатъчният джоб. Той е между пространството под ключицата и делтоидната област или в района на шийката на лопатката.
• Малко по-високо, между коракоидния придатък и сухожилието на мускула под лопатката, е подкоракоидният джоб.
• Най-големият джоб се нарича субделтоиден джоб. Намира се от външната страна на раменната става. Това са много на брой малки образувания.

Ставните джобове осигуряват плавност на движенията и защитават ставите от разтежения.

Строеж на мускулите

За нормалната подвижност на ставата са отговорни ставната капсула и системата от връзки около нея, а основната укрепваща и двигателна роля се изпълнява от мускулите на рамото. Мускулната тъкан и сухожилията образуват здрава и еластична задържаща матрица.

Раменната става е заобиколена от следните мускули:

1. От външната страна и отгоре ставата е покрита с делтовиден мускул. Той няма пряка връзка със ставната капсула, но защитава ставата от три страни. Обединява наведнъж три кости – рамо, лопатка и ключица.
2. Лицевата страна на ставата е прикрита от двуглав мускул (бицепс). Единия край е закрепен към лопатката, преминава през ставата и влиза във вътрешната бразда към раменната кост.
3. От вътрешната страна на ставата е трицепсът (триглав мускул). Той отговаря за движението на ръцете назад и участва в разгъването на предмишницата.
4. От вътрешната страна, под главата на бицепса, ставата е защитена от ростален мускул. Той отговаря за свиването на рамото и за вдигането на ръцете.

Основно мускулите укрепват раменната става на човека от външната страна, вътрешната и долната част при това са практически незащитени. Затова се получават повечето травми.

Патологии на раменната става

Най-често заболяванията на раменете са свързани с травмите – навяхване, повреждане на мускулите и връзките. Това се обяснява с особения строеж на ставата. Най-често патологии се развиват в резултат на такива травмиращи фактори като:

• Резки движения на ръцете;
• Неправилни физически натоварвания, вдигане на тежести;
• Падане и навяхване на раменната става;
• Нарушено кръвообращение в областта на връзките.

Терапията в тези случаи носи консервативен характер – обездвижване, физиотерапия. Оперативната намеса се допуска само в случай на стари травми.

Има редица заболявания, които могат да предизвикат болки в раменната става. Към тях се отнасят артрозата, артритът, остеохондрозата, нервитът, прекситът и други. Затова е много важно при поява на болка незабавно да се обърнете към лекар.

Анатомията на човешкото рамо е уникална и има своите слаби страни. Затова е много важно всичките и сегменти да си взаимодействат точно и надлежно. Само в този случай ставата ще се справя ефективно с функциите си.