Синовит, това е възпаление на синовиалната обвивка. Тази обвивка покрива отвътре ставната капсула и намиращите се в ставата връзки. Освен ставната капсула, синовиалната обвивка присъства в ставните, подкожните и междумускулните джобове, около големите сухожилия, съединително-тъканните образувания – сухожилните влагалища. Тези структури също могат да бъдат поразени от синовит.

Причини

Клетките на синовиалната обвивка продуцират синовиална течност. Функциите на синовиалната течност са многообразни. Преди всичко, това е механичната защита на вътреставните елементи, сухожилията, връзките, облекчава триенето на кожата по ставните израстъци при движение в ставата. Освен това синовиалната течност изпълнява функция на хранителна среда. Ставният хрущял е лишен от кръвоносни съдове, всички хранителни вещества постъпват в него дифузно от вътреставната синовиална течност и точно така се елиминират шлаките.

Причините за синовит са следните:

• Инфекции;
• Алергични реакции;
• Травми;
• Вродено заболяване на ставите и околоставните тъкани;
• Влошен имунитет;
• Обменни и ендокринни нарушения;
• Болести, свързани с кръвосъсирването – хемофилия.

В тази връзка е прието да се отделят основните видове синовит – инфекциозен и неинфекциозен. Инфекцията в синовиалната обвивка може да проникне с кръвотока, лимфата от други патологични огнища или чрез повърхността на рана при травма. В ролята на инфекциозен възбудител най-често влиза неспецифичната гноеродна инфекция (пневмококи, стафилококи, стрептококи). В редки случаи се наблюдава специфичен инфекциозен (туберкулозен, сифилистичен) синовит.

Неинфекциозният или асептичният синовит, в зависимост от причината, се развива по различни начини. При травми при спортисти, хора, които се занимават с физическа работа, първо е механичният фактор. Имунологичните нарушения при ревматизъм, ревматоиден артрит водят до това, че изработваните от организма антитела поразяват собствената синовиална обвивка. А при някои обменни нарушения към синовит води натрупването на шлаки или соли на пикочната киселина (при подагра) в ставата.

Независимо какви са причините за синовит, това е заболяване на опорно-двигателната система. Това положение е отразено в международната класификация на болестите като МКБ-10. Спрямо тази класификация синовитът се отнася към болестите на опорно-двигателния апарат и съединителната тъкан.

Симптоми

Теоретично синовитът може да порази синовиалната обвивка на която и да е става, ставен джоб или сухожилно влагалище. В клиничната практика тази патология най-често се наблюдава в големите и средните стави. По принцип се развива синовит на коленната, тазобедрената, глезенната, лакътната става.

Болестта може да протича остро и хронично. При това острият синовит по принцип е с инфекциозна природа, а асептичните синовити протичат хронично. В основата на острия синовит лежи патологичен процес на екскудация – прекомерно произвеждане на синовиална течност. Заради местно възпаление и натрупване на течност се развиват съответните симптоми на синовит. Същността е в това, че нормално количеството синовиална течност в ставите е относително малко. Под въздействието на местни възпалителни реакции количеството ѝ се увеличава рязко – понякога дотолкова, че тя буквално разширява капсулата на ставния джоб, което води до увеличаване размерите на ставата.

За това способства присъединяващото се възпаление на меките тъкани около ставата.

Кожата над повърхността на ставата става бляскава, в редица случаи се зачервява. Пациентите се оплакват от болка, която се усилва при движение в ставата. Заради болката движенията в ставата са затруднени или съвсем липсват. Изразеността на тези признаци зависи от степента на увеличилата се натрупана течност – колкото повече е, толкова по-силно изразена е симптоматиката. Много неща зависят и от характера на излива.

При много асептични синовити той е със серозен характер, при хемофилия и травми – хеморагичен (кървав), а при инфекции – гноен. При гнойните синовити заедно с местни се отбелязват и общи признаци на синовит – висока температура, главоболие, обща слабост, в тежките случаи – разстройства на съзнанието. При липса на лечение възпалителният процес се разпространява от синовиалната обвивка и връзките към ставния хрущял с развитие на ставно възпаление. Синовитът се заменя с артрит.

При хроничен синовит на преден план излиза не натрупване на течност, а удебеляване на синовиалната обвивка. Заедно с обвивката се удебеляват микроскопичните ѝ ворсини, тук се отлага фибринът. При хронично възпаление признаците са по-малко изразени. Общите прояви липсват, появяват се само при обостряне. Но двигателните нарушения са постоянни под формата на контрактури – намаляване обема на движение в ставата. Заради структурните нарушения често се наблюдават изкълчвания на увредената става. Често това води до нарушена чувствителност на периферните участъци на крайника.

Диагностика

Синовит може да се заподозре въз основа на горепосочените оплаквания и симптоми. Но точна диагноза може да се постави само след инструментални изследвания. В днешно време за тази цел се използва артроскопия. През малък отвор на кожата в областта на възпалената става се въвежда артроскоп в ставната кухина. Артроскопията позволява не само да се прецени визуално състоянието на ставата, а и да се направят някои лечебни манипулации, в частност да се премахне възпалителната течност.

В някои случаи  на мястото на течността в ставната кухина се вкарва въздух, след което се прави рентген на ставата. Това изследване се нарича артропневмография. По отношение на премахнатата течност се провежда лабораторна диагностика – посявка на питателната среда, различни видове имунологични и микроскопични изследвания.

Лечение

Натрупалата се в големи количества възпалителна течност може да се премахне не само чрез артроскопия, а и с обикновена пункция. Гнойният характер на излива е абсолютно показание за премахването му. Освободената от излива ставна кухина се промива с антисептици, въвеждат се антибиотици с широк спектър на действие, глюкокортикостероиди, които оказват местно противовъзпалително действие. При бурно протичащи синовити антибиотици се назначават не само за местно приложение, а и на инжекции и таблетки.

През това време е най-добре ставата да се имобилизира – да се обездвижи с помощта на ортеза, шина или гипс. Времето за имобилизация при остър синовит е малко – не повече от седмица. След това може да се направи физиотерапия за разреждане на възпалителните огнища.

За възстановяване обема на движенията се правят масажи, лечебна физкултура. Удебелената синовиална обвивка и съпътстващите я двигателни нарушения са показание за синовектомия – премахване на фрагмента обвивка чрез операция. Тази операция, както и повечето операции на ставите, се провежда посредством артроскоп.