Каква е ролята на тазобедрената става и какво представлява тя?

Тазобедрената става (articulation coxae) (рисунка 1) се сформира от главата на бедрената кост и ацетабулума на тазобедрената кост. Ставната повърхност на ацетабуларната ямка е покрита с хрущял само в областта на facies lunata. Тази повърхност се допира с хрущяла на главата на бедрото. Намиращата се в центъра на ставната падина вдлъбване и долната част около изрезките са запълнени с ронлива съединителна тъкан, покрита със синовиална обвивка. Тази ямка е мястото, в което се прикрепват връзките на главата на бедрото. По краищата на ацетабуларната ямка е разположена устна с височина 5-6 мм, образувана от колагенови влакна. Благодарение на това ставната глава на бедрото е захваната плътно към ацетабулума. Над нея изрезките на стната не се прекъсват, като образуват напречно сухожилие (ligamentum transversum acetabuli), под което има пространство. То съдържа ронлива съединителна тъкан, която служи за преминаването на кръвоносните съдове и нервите в сухожилието на бедрената глава и през нея в главата на бедрената кост.

Тазобедрена става:

1. acetabulum;
2. caput femoris;
3. lig. capitis femoris;
4. zona orbicularis;
5. labrum acetabulare.

Капсулата на ставата е много здрава. Тя се прикрепя към тазовата кост зад ставната устна, отпред – към linea intertrochanterica,а отзад – към crista intertrochanterica. В резултат на това голяма част от шийката на бедрото е заключена в областта на ставната капсула.

Към предната повърхност на капсулата на ставата приляга илиачно-лумбалният мускул. Ставната капсула тук е изтънена и в 10-12% от случаите тук се образува синовиален джоб (bursa iliopectinea).

Връзки. В областта на ставата има връзка на бедрената глава (ligamentum capitis femoris) (рисунка 1), която се състои от ронлива съединителна тъкан и е покрита със синовиална обвивка. В дебелата връзка преминават съдовете към главата на бедрената кост. Връзката започва от ямката на ацетабулума и завършва в ямката на главата на бедрото. Механичното и значение не е голямо, тъй като при изваждането на главата на бедрото от ставната ямка, тя се разтяга лесно. Тази връзка играе определена роля в за съединяването на костите. При движение между ацетабулума и главата на бедрото възниква пространство, запълнено с връзката на главата на бедрото и синовиална течност, които осигурява голяма конгруенция на ставните повърхности и повишават здравината на съединението. Илиачно-лумбалният мускул (ligamentum iliofemorale) е най-здравата връзка не само в тазобедрената става, но и в целия организъм. Тя е с дебелина 0,8-10 мм. Започва от долното предно хълбочно бодило (spina iliaca anterior inferior) и се разполага ветрилообразно надолу, като се прикрепя към linea intertrochanterica на бедрената кост (рисунка 2). Връзката спира разпадането и обръщането на бедрото навътре.

Връзки на тазобедрената става (изглед отпред):

1. eminentia iliopubica;
2. lig. Pubocapsulare;
3. canalis obturatorius;
4. membrana obturatoria;
5. tuber ishciadicum;
6. trochanter minor;
7. corpus femoris;
8. linea intertrochanterica;
9. trochanter major;
10. lig. iliofemorale;
11. spina iliaca anterior inferior.

Тазът като твърда опора на туловището и долните крайници, представлява два паралелни лоста. Туловището с таза, балансирайки с главата на бедрените кости, се стреми да се премести назад. Естествено, за удържането на туловището във вертикално положение е необходимо връзките и мускулите на предната повърхност на ставата да са силно развити. При човека, във връзка с вертикалното положение, ligamentum iliofemorale е силно развита и пречи за разширяването в тазобедрената става, като позволява движение в обем не повече от 7-13°.

Седалищно-бедрената връзка (ligamentum ischiofemorale) е развита значително по-слабо от предната. Тя е разположена зад тазобедрената става, като започва от частта от седалищната кост, която участва в образуването на ацетабуларната ямка. След това влакната на тази връзка се отправят нагоре и навън, пресичайки задната повърхност на шийката на бедрото. Част от влакната се вплитат с джоба на ставата, а друга част достига до задния край на голямото ветрило на бедрената кост. Връзката не позволява на бедрото да се движи навътре.

Предно-бедрената връзка (ligamentum pubofemoral) представлява тънък лъч влакна, разположени върху долната повърхност на тазобедрената става. Започвайки от r. superior ossis pubis, се насочва назад и навън. Сноповете на лъча се вплитат в ставната капсула и се прикрепят към малкото ветрило. Връзката спира изкривяването на бедрото, особено при изправено положение на тазобедрената става.

Кръгова зона (zona orbicularis) представлява натрупани колагенови снопове в ставната капсула. Тези влакна обхващат средата на шийката на бедрото (рисунка 3).

Схема на разположението на връзките на тазобедрената става. Главата и шийката на бедрената кост не присъстват.

1. ligamentum iliofemorale;
2. ligamentum ischiofemorale;
3. ligamentum pubofemoral;
4. zona orbicularis.

Тазобедрената става има кълбовидна форма, като 2/3 от главата са потопени в дълбока ветрилообразна ямка. Тази разновидност на кълбовидната става (articulatio spheroidea) спада към групата на ореховидните стави (enarthrosis).

Следователно, движенията в ореховидната става, както и при всяка многоосна става, са разнообразни. Най-голям размах на движение бедрото осъществява около фронталната ос, преминаваща пред главата на бедрените кости, като се свива до обем 122° при условие, че коленната става е сгъната. По-голямото сгъване на тазобедрената става се ограничава не от обтягането на връзките на ставата, а от предната стена на корема. Разширяването на тазобедрената става е възможно само в диапазона 7-13° и се ограничава от обтягането на илиачно-бедрената връзка. Така че, в по-нататъшното движение на бедрото назад тазобедрената става не взема участие, а движението се случва заради образуване на извивка в областта кръста.

Движението на бедрото навън и навътре се случва около сагиталната ос в обем 45°.

За движение на бедрото в по-голям диапазон пречи голямото ветрило, което се опира в крилото на илиачната кост. При сгънато положение на бедрото, голямото ветрило е обърнато назад и не пречи за движението на бедрото навън до 100°. Движението на бедрото около вертикалната ос е в диапазона 40-50°. При съчетание на движенията, извършени около трите оси, може да се изпълни и кръгово движение на долния крайник (circumductio).

Ъгъл, образуван от перпендикуляр, спуснат от центъра на тазобедрената става (механична ос) и собствената ос на бедрото.

В тазобедрената става се извършват не само движения на бедрото, но и преместването на таза, а следователно – на цялото тяло по отношение на долните крайници. Тези движения се случват постоянно, например, при ходете, когато единият крак е свободен, а в другата става се извършва движението на таза по отношение на фиксирания опорен долен крайник. Обемът на тези движения зависи от големината на крилата на илиачната кост, голямото ветрило, ъгъла на бедрената шийка, което се отразява и на големината на ъгъла между вертикалната ос (преминаваща през главата на бедрото към центъра на тежестта върху стъпалото) и надлъжната ос на бедрената кост, който се равнява на 5-7° (рисунки 4 и 5). Ъгълът на шийката на бедрото с неговото тяло е равен при новородените на 150°, а при възрастните мъже този ъгъл се намалява до 125°, при жените – до 112-118°. И в случаите, когато човек балансира на единия крак (горното лостово рамо, идващ от върха на голямото ветрило към илиачния гребен), ъгълът ще е по-голям, отколкото този, който се получава като разстояние от седалищната кост към бедрото. Тягата върху горното голямо лостово рамо ще е по-силна и тазът ще се наклони към опорния крак.

Направлението на силите под действието на мускулите на тазобедрената става при разглеждане на таза във фронталната област.

1. Голямо лостово рамо;
2. Малко лостово рамо;
3. Ос на тазобедрената става.

При жените горното лостово рано е по-голямо, отколкото това на мъжете. това обяснява женската походка.

Рентгенограма на тазобедрената става

На рентгеновите снимки в задната и страничната проекции се виждат контурите на дъното и краищата на ветрилоподобната ямка само след 12-14 годишна възраст. Горната част на дъното на ветрилоподобната ямка са с дебела компактна пластинка, а в долната част на тази ямка компактната пластинка е тънка. Лесно се виждат контурите на шийката, голямото и малкото ветрило, а също и структурата на устното вещество. При старите хора може да се наблюдава калциране на ставната устна.
калциране.