Болестта на Шоерман-Мау е заболяване, при което се наблюдава прогресиращо кифотично изкривяване на гръбначния стълб. Възниква в пубертета, еднакво често се среща и при момчетата, и при момичетата. На ранните стадии симптоматика липсва. В последствие се появяват болки и видима деформация на гръбнака – прегърбване, в тежите случаи – гърбица. В отделни случаи се развиват неврологични усложнения. За потвърждаването на диагнозата се прави рентгенография, КТ и МРК. Лечението обикновено е консервативно, при тежките деформации се провежда хирургична операция.

Какво представлява болестта на Шоерман-Мау?

Това е прогресиращо усилване на гръдната кифоза. При 30% от болните се съчетава със сколиоза. Първите прояви възникват при подрастващите, на етапа на най-активен растеж на детето. Това е много разпространена патология – открива се при 1% от децата над 12-годишна възраст, като в еднаква степен се среща и при двата пола. Тежките случаи на изкривяване може да се превърнат в причина за възникването на неврологични усложнения, да затрудняват работата на белите дробове и сърцето.

Причини

Точните причини за развитието на Шоерман-Мау не са известни. Повечето специалисти смятат, че има генетична предразположеност към развитието на тази патология. Заедно с това, като стартиращи моменти се разглеждат травмите в периода на интензивен растеж, остеопороза на прешлените, прекалено развитие на костна тъкан в задната част на прешлените, некроза на затварящите пластини на прешлените и нарушено развитие на гръбните мускули. Предразполагащ фактор са неравномерите показатели на хормоналния баланс и на обмяната на вещества в периода на пубертета.

Патоанатомия

Човешкият гръбначен стълб има четири естествени извивки: поясният и шийният отдел за извити напред (лордози), кръстният и гръдният – назад (кифози). Тези извивки са се появили в резултат на приспособяването на тялото към вертикалното му положение. Те превръщат гръбнака в своеобразна пружина и му позволяват да понася различни динамични и статични натоварвания безопасно. Ъглите на извивките нормално са 20-40 градуса. Гръбнакът се състои от много отделни кости (прешлени), между които има еластични междупрешленни дискове. Прешлените се състоят от тяло, дъга и израстъци. Масивното тяло поема натоварването, дъгата участва в образуването на гръбначния канал, а израстъците съединяват прешлените помежду им.

В нормално състояние телата на прешлените са с почти правоъгълна форма, задните и предните им части са горе-долу еднакви по височина. При болестта на Шоерман-Мау няколко гръдни прешлена са с по-малка височина в предната им част, придобиват клиновидна форма. Гърбът става кръгъл. Натоварването върху гръбначния стълб се преразпределя. Тъканта на междупрешленния диск „пресова“ затварящата пластина и излиза от тялото на горния или на долния прешлен. Образуват се хернии. Връзките, които държат прешлените, се удебеляват с цел компенсация, което още повече затруднява възстановяването и по-нататъшния нормален растеж на прешлените. Формата на гръдния кош се променя, което може да доведе до притискане на вътрешните органи.

Класификация

В травматологията и ортопедията различават следните стадии на това заболяване:

• Латентен. Страдат деца между 8 и 14 години. Липсват симптоми. Болка липсва или е слаба. Може да се появят неприятни усещания или неинтензивни болки в гърба след натоварване. Преобладава постепенно прогресираща гръбначна деформация. При преглед се открива увеличение на ъгъла на гръдната кифоза или плосък гръб с прекалено изразена поясна лордоза. Възможно е да има известно ограничение на подвижността – при накланяне напред пациентът не може да достигне с изпънати ръце стъпалата си. Изразената кифоза не изчезва дори при опит максимално да се изправи гърбът.
• Ранен. Наблюдава се при пациенти на 15-20 години. Появяват се периодични или постоянни болки в долния гръден или поясния отдел на гръбнака. Може да се появи дискова херния. В отделни случаи може да възникне компресия на гръбначния мозък.
• Късен. Наблюдава се при хора над 20-годинша възраст. Развива се остеохондроза, хернии, деформираща спондилоза, спондилоартроза и осифицираща лигаментация. Дистрофично увреждане на гръбнака често става причина за притискане на нервни коренчета, вследствие на което може да се наруши чувствителността и движенията на крайниците.

Имайки предвид нивото на увреждане, отделят:

• Гръдна форма. Наблюдават се увреждания на долните и средните гръдни прешлени.
• Поясно-гръдна форма. Увреждат се горните поясни и долните гръдни прешлени.

Симптоми

Първите прояви на Шоерман-Мау болестта се появяват в периода на полово съзряване. По принцип пациентът в този период няма оплаквания. Патологията се открива случайно, когато родителите забележат, че детето е започнало да се изгърбва и стойката му се е нарушила. Горе-долу тогава болният започва да изпитва неприятни усещания в гърба, които възникват след продължително седене в една и съща поза. Може да възникнат слаби болки между лопатките. Подвижността на гръбнака постепенно се ограничава.

С течение на времето гръбначната деформация става все по-забележима. Възниква изразено прегърбване, а в тежките случаи се получава гърбица. Интензивността на болките расте, детето се оплаква от постоянна тежест и бързо уморяване при натоварване. Болките се усилват привечер и при вдигане на тежко. При значително гръбначно изкривяване може да се нарушат функциите на сърцето и белия дроб. В някои случаи възниква подостро или остро притискане на гръбначния мозък, което се съпровожда с парестезии, нарушения в чувствителността и движението на крайниците.

Диагностика

Лекарят разпитва пациента, в случай че подозира наличие на Шоерман-Мау, като изяснява оплакванията, историята на развитие на патологията и семейната анамнеза (имало ли е случаи на заболяване в семейството). Водещ метод за инструментална диагностика е рентгенографията на гръбначен стълб. На рентгеновите снимки се вижда характерна картина: увеличен ъгъл на гръдната кифоза над 45 градуса, клиновидна деформация на три и повече гръдни прешлени и хернии. За откриване на неврологични нарушения се провежда консултация с невролог.

При наличие на такива нарушения пациентът се насочва за МРТ и КТ на гръбначен стълб за по-точна оценка на състоянието на костните структури и меките тъкани. Също така може да се проведе електромиография. Дисковата херния е показание за консултация с неврохирург. При подозиране на нарушена функция на органите на гръдния кош е необходима консултация с пулмолог и кардиолог.

Лечение на болест на Шоерман-Мау

С лечението на тази патология се занимават лекарите-ортопеди и вертебролозите. Терапията е дълга, комплексна, включва лечебна физкултура, масаж и физиотерапия. При това решаващо значение във възстановяването на нормалната стойка има специалната лечебна гимнастика. През първите 2-3 месеца упражненията трябва да се правят всеки ден, след това – през ден. Изпълнението на комплекса от упражнения отнема от 40 минути до час и половина на ден. При нерегулярни занимания лечебният ефект от гимнастиката рязко отслабва.

Лечебната физкултура за премахване на кифозата и възстановяване на стойката включва 5 блока: укрепване на мускулите на гръдния отдел на гръбнака, укрепване мускулите на задните части, отпускане мускулите на кръста и врата (при кифоза тези мускули са постоянно в състояние на повишен тонус), разтягане на гръдните мускули, дихателни упражнения. Заниманията с обикновена физкултура също са полезни, но физическата активност трябва да е целенасочена, обмислена спрямо противопоказанията и възможните последици.

При това заболяване са противопоказни занятията с тежести повече от 3 кг. за жените и повече от 5 кг. за мъжете. Не се препоръчва да се напомпват гръдните мускули, тъй като те започват да „притягат“ раменете напред. Не бива да се занимавате със „скачащи“ видове спорт (баскетбол, волейбол и други), защото интензивното еднократно натоварване върху гръбнака може да провокира образуване на херния. Плуването е полезно при правилна техника (когато са задействани не само мускулите на гърдите, а и тези на гърба).

Добър резултат има и професионалният масаж. Той подобрява кръвообращението в гръбните мускули, активира обмена на веществата в мускулната тъкан и прави мускулите по-пластични. На пациентите с кифоза се препоръчва всяка година да преминават минимум през 2 курса на масаж с продължителност от 8-10 сеанса. Подобен лечебен ефект има и лечебната кал. Курсовете на калолечение също се провеждат два пъти годишно, като един курс се състои от 15-20 процедури.

Освен това на пациентите с това заболяване се препоръчва да си намерят правилни мебели за работа, сън и почивка. В някои случаи трябва да се носи корсет. Медикаментозно лечение обикновено не се налага. Приемът на препарати за укрепване на скелета се препоръчва в крайни случаи – при изразена деформация на прешлените и големи дискови хернии. Трябва да се има предвид, че подобни препарати са с много противопоказания и могат да провокират калцифициране на връзките и образуване на бъбречни камъни, затова те трябва да се използват само по лекарска препоръка.

Показания за операция при юношеска кифоза е ъгълът на кифозата да е над 75 градуса, болките да са постоянни, работата на дихателните органи и кръвообращението да е нарушена. При операция в прешлените се имплантират метални конструкции, които позволяват прешленът да се изравни с помощта на специални лостове.