Ставите дават възможност на костите да се движат една спрямо друга. Затова краищата им са покрити със специален гладък слой – хрущял. А за да може триенето на костите да е свободно и леко, ставите са свързани в своеобразен джоб – ставна капсула с достатъчно количество специална смазка. Тази смазка се нарича синовиална течност. Тази смазка не е само вътре в ставата, но и около нея. Тук тя осигурява хлъзгане между сухожилията, които са закрепени около ставата и осигуряват движение на крайниците.

Всичко това трябва да се знае, за да се разбере защо ставите може да болят. Работата е там, че болката в областта на ставите не е задължително свързана с износване и увреждане на триещите се повърхности. Болка могат да предизвикат мускулите и връзките около ставите. Така че, за да се назначи правилно лечение, е необходимо първо да се постави правилна диагноза.

Болестите на ставите и меките тъкани около тях заемат цял раздел в медицината – ревматология.

Ревматологията изучава много остри и хронични страдания, при които има възпаление в ставите, в кожата и в други части на организма, богати на съединителна тъкан (мускулите връзките – всичко това е съединителна тъкан).

Ако пациентът се оплаква от ставна болка, за да се постави правилна диагноза, може да се наложи консултация не само с ортопед-травматолог, но и с други специалисти. Работата е там, че много заболявания по един или друг начин могат да влияят върху състоянието на ставите. При това ставите се увреждат вторично, а основната причина остава неразпозната дълго време. Така ставите може да болят при някои болести на сърцето и съдовете, при нарушения в обмена на веществата, нарушения в имунната система. Така че е много важно да се постави компетентна диагноза, за да се подходи към проблема с правилно лечение.

Едно от заболявания, които най-често занимава ортопедите и ревматолозите е артрозата. Това е бавно прогресираща болест на опорно-двигателната система, при която обикновено се увреждат ставите на китките на ръцете, гръбначния стълб, долните крайници, които понасят телесното натоварване (тазобедрени, коленни). При това хрущялните покрития на съприкосновяващите се кости се изтриват и спират да бъдат гладки, дори и смазката на ставата не може да осигури нормално хлъзгане. Всичко това води до болки, пукане в ставите, скованост на движенията, намаляване обема на движението в тях. Ежедневното триене на негладките повърхности при недостиг на нормална смазка води до хронично възпаление. Тъй като при артроза практически винаги има възпаление в ставата, тя се отнася към ревматичните заболявания.

Как да разберете дали имате артроза?

• При болка в ставите, която се усилва пи физическо натоварване и отслабва в покой;
• Сутрешна скованост, която продължава повече от 30 минути;
• Скованост на движенията в ставите след почивка;
• Увеличаване разбера на ставата;
• Ограничение в обема на ставното движение;
• Атрофия на мускулите около ставата;
• Грубо „хрускане“ в ставата.
• За артрозата са характерни уврежданията на следните стави:
• Тазобедрените;
• Коленните;
• Първите метатарсофалангеални стави на стъпалата;
• Мееждупрешленните стави на вратния и поясния отдел на гръбнака;
• Интерфаланговите ставите на ръцете.

С появата на болка пред човека застава въпросът: „Къде да ида с този проблем? Към какъв лекар да се обърна?“. Както вече знаем, болките в ставите могат да се появят поради различни причини, а това значи, че е необходима консултация с няколко специалиста.

Физиотерапия при артрозна болест

Физиобалнеотерапия при артроза

В комплексното консервативно лечение на болните от артроза физиотерапевтичните методи на въздействие заемат едно от водещите места. Възможностите на съвременната физиотерапия са много големи. Физиотерапевтичните методи на лечение трябва да се използват в зависимост от възрастта на болните, съпътстващите заболявания, клиничната картина, степента на тежест на ставното увреждане и на решението на проблема. Основните задачи на физиотерапията при провеждане на профилактични и реабилитационни мероприятия на тази категория болни са:

1. Стимулация на адаптационно-трофични функции на симпатичната нервна и симпатико-адреналната системи;
2. Увеличаване на кръво-лимфообращението, повишаване на биохимичните процеси, подобряване обмена на веществата и трофиката на тъканите на болната става;
3. Обезболяващо, противооточно и противовъзпалително въздействие;
4. Ускоряване процесите на размекване на продуктите на тъканния обмен, на отоците, инфилтратите, ексудатите, кръвоизливите;
5. Повишава защитните сили на организма и имуномодулиращ ефект;
6. Предпазване от атрофия, съкращаване на мускулите и намаляване на техните спазми;
7. Усилване на десенсибилизиращия и детоксикиращия ефект;
8. Подобряване процесите на регенерация, профилактика на прогресирането на болестта и възстановяване функциите на увредената става.

При провеждането на физиотерапевтичното лечение е необходимо да се има предвид механизмът и ефектът на действие на всяко от назначените лечебни фактори.

Запознайте се с другите методи на лечение на ставите чрез физиотерапия в продължението на нашата статия – тук!