В тази статия ще разгледаме нормалната анатомична структура на ставите на стъпалата и пищялите, а именно – костната структура, мускулната матрица, връзките и сухожилията.

Обща информация

Анатомията на глезена на човека, както и всички други стави, е представена от костни елементи, връзков апарат, сухожилия и мускулна матрица, които са не само движещата сила на ставата, но и допълнителна укрепваща структура. Глезенът се намира между дисталния отдел на пищяла и проксималната част на костите на стъпалото. Артикуларните повърхности на ставата при свързването им една с друга създават ъглова форма на ставата, в чиято горна част е тибиалната кост, а долната – фибуларната кост, а отстрани са прикрепени медиалната и латералната част на глезена.

Последната, явявайки се част на фибулата, играе малка функционална роля в работата на тази става. Тибията се съединява с фибулата на две места, което осигурява равномерно въздействие на теглото върху ставната повърхност.

Движения в ставата

Строежът на глезенната става и позволява да изпълнява основни движения. Глезенът обхваща ставата много здраво, като най-голямо сцепление достига в положение на сгънато назад (насочено надолу) стъпало, защото при това движение предната част на ъгловата става се премества назад, като разделя малко фибулата и тибията.

Внимание! Наличието на връзка между костите на пищяла възпрепятстват прекаленото раздалечаване на фибулата и тибията една от друга.

Движенията на глезенната става се извършват посредством определени мускули на кракаСгъването назад (стъпалото надолу) става чрез работата на мускулите на предния отдел на пищяла, към който се отнасят:

  • Предната част на тибиалния мускул;
  • Дългият разгъващ мускул на палеца на стъпалото;
  • Дългият разгъващ мускул на пръстите на краката;
  • Третия фибуларен мускул.

Задното сгъване на ставата е ограничено от пасивното съпротивление на третичния мускул на пищяла, а също и от напрежението на медиалните и латералните връзки, което предпазва от травма заради прекалено разгъване.

Плантарната флексия в глезеннната става позволява да се правят основни движения като ходене и бягане. Но в това положение ставата е най-малко стабилна, което се потвърждава от многото травми на глезена, които възникват точно при това движение.

В положение на плантарна флексия (движение на стъпалото нагоре) е възможно леко отклонение, привеждане и инверсия, тъй като тясната част на фибулната кост лежи свободно между медиалната и латералната части, като позволява да се правят малки ротационни движения в това съчление.

На свой ред, плантарната флексия се осъществява от мускулите на задния отдел на пищяла, който включва следните мускули:

  • Заден тибиален мускул;
  • Подколенен мускул;
  • Дълъг разгъващ мускул на пръстите на краката.

Връзков апарат на ставата

Основните връзки на глезенната става са латералната и медиалната връзки, които придават на ставата не само издръжливост във вертикално положение и при движение, но и ограничават движенията, което предпазва от нежелани травми.

Главните връзки в глезенната става са медиалната (делтовидната) и латералната връзкаАнатомията на връзките на глезена е подобна, но се различава малко от делтовидната и латералната връзки. Отвън глезенът е закрепен с латерална връзка, която се състои от три компонента:

  • Предна талофибуларна свръзка. Тръгва от предния медиален край на латералния пищял към фибулата. По структура това е широка и доста слаба лента.
  • Задна талофибуларна свръзка. За разлика от гореописаната, тази връзка, макар и да е с лентовидна форма, е плътна и достатъчно здрава връзка, която се намира от медиалната страна и е в хоризонтално положение.
  • Калканеофибуларна връзка. Прилича на кръгла връзка, която излиза от върха на латералния пищял и отива към външната повърхност на костта на петата.

Всичките три компонента са неотменни съставни части на латералната връзка, която оказва значително поддържане на ставата от външната и страна при движения, особено при бягане, като предпазва от изкълчване, стабилизира съчлението във вертикално положение с минимално отклонение настрани.

От медиалната страна ставата е укрепена с медиалната или делтовидната връзка на глезенната става. Тя тръгва от медиалния пищял и се прикрепя към костта на петата, фибулата и навикуларната кост.

Също е многокомпонентна и има четири структури, формиращи делтовидната връзка:

  • Тибиално-навикална част;
  • Между тибията и петата;
  • Предна и задна талофибуларна части.

Благодарение на тази връзка се възпрепятства изкълчването на ставата, тъй като я стабилизира от вътрешната и страна. Целостта на връзковия апарат на глезенната става е цената за пълноценните движения на тази става.

Важно! Името медиална връзка идва от формата на тази връзка, която външно прилича на буквата „делта“ от гръцката азбука.

Кръвоснабдяване и инервация

При нарушена инервация на глезенна става се използва ортеза за глезениПодхранването на тази става и инервацията играят важна роля в нейните функции. Артериалната кръв, която подхранва структурите на глезенната става, постъпва от разклоненията на фибуларната артерия, а също така от тези на предната и задната тибиални артерии. Чест проблем при неправилно подхранване е артритът на глезенната става.

Инервацията на ставата се осъществява от разклонения, излизащи от тибиалния и дълбокия фибуларен нерв. Патологиите на периферните нерви, които участват в инервацията на мускулите на пищяла и задействат глезенната става, създават много проблеми на човека заради невъзможността на извършва обичайни движения.

Правилната работа на предния отдел на пищяла, който участва в извършването на задното сгъване на глезена, е основа за ходенето и бягането. Инервацията на тези мускули се осъществява от фибуларния нерв.  Неговото евентуално притискане или увреждането на снопа му в състава на седалищния нерв може да предизвика формиране на „висящи стъпала“.

В този случай пациентът обикновено се оплаква от анормално положение на стъпалата и невъзможност да ходи нормално, тъй като увреденото стъпало виси и се влачи. Тази диагноза може да се постави само от лекар-ортопед след физически преглед и редица диагностични изследвания.

Целта на лечението в този случай е да се придаде на стъпалото нормално положение и да се достигне до задно сгъване при невъзможност за съкращаване на мускула на пищяла от предната група. Обикновено тази функция изпълнява ортезата за глезенна става, която механично дърпа стъпалата, осъществявайки изкуствено сгъването на стъпалото назад.

Инструкцията за упражнения, предписана от физиотерапевт при всеки конкретен случай, е много важна и заема важно място в рехабилитацията на пациента.