Масажът е най-действеният терапевтичен метод в периода на възстановителната терапия при лечение на различни увреждания, а също и заболявания, свързани с опорно-двигателния апарат. Какво лечение трябва да се предприеме при заболявания на ставите с помощта на масажа?

Назначаването на масаж може да се предприеме при различни натъртвания, провокиращи кръвоизливи, разтягане на мускулите, сухожилията и връзките, при фрактури, независимо от стадия за зарастването, особено ако зарастването на счупванията протича бавно, а също и ако фрактурата е провокирала различни функционални разстройства (трудно движение на ставите, мускулни контракции и други), при заболявания на ставите, предизвикани от инфекции, в хроничните стадии, при гранулиращи рани и трофични язви, при подготовка на ампутиран крайник за протезиране. След въздействието на масажа болките и отоците минават много по-бързо, намалява кръвоизливът в тъканта, а също и изливът на ставата, мускулите се укрепват, функциите на ставите и мускулите се развиват по-добре, костните тъкани започват да растат по-бързо, изключва се възникването на съединително-тъканни сраствания, които могат да доведат до мускулни контракции и неподвижност на ставата.

Важността на масажа и кои масажни методи са подходящи при ставни болки?

Един от най-честите видове увреждания са натъртванията на крайниците, като те съставят около 45% от всички видове травми. Ако травмата се е случила скоро, при това са се разтегнали само връзките на сухожилния апарат, а целостта не е била нарушена, масажът трябва да се провежда в първите няколко дни след получаването на травмата. Ако масажът се направи рано, това може да намали болката, да усили процеса на разсейване на кръвоизлива, излива на ставите и лигавиците, вследствие на което двигателната функция се възстановява много по-бързо. Преди провеждането на масажа е важно болният да може да отпусне максимално мускулите си, за което увреденият крайник трябва да се установи във физиологичното си положение.

През първите дни се прави така нареченият разсейващ масаж, който се прави над мястото на травмата. Не трябва да забравяте, че при това е необходимо да се фиксира добре увредената става. Например при провеждането на масаж на сухожилния апарат в областта на глезена трябва едната ръка да фиксира стъпалото, а другата да масажира бедрото и глезена. Ако има задна шина, по време на масажа тя трябва да се махне. При правенето на масажа първо се използва методът на галенето (може да непрекъснато или прекъснато), след това следва методът на разтриването (например спираловидно) в съчетание с непрекъснато галене.

Масажът се провежда в направление на венозния отток до два пъти на ден за по 5-10 минути, при това не трябва да възниква усилване на болката в областта на травмата.

По-нататък, след 4-5 дни, ако няма забележими реактивни прояви (тъканите не са меки, температурата е стабилна, няма хиперестезия в областта на натъртването) може да се премине към масаж на увреденото място. На този етап може да се използва методът на мачкането, при това въздействието трябва да е леко във всички посоки, съпроводено с непрекъснато галене. Също така трябва мускулите и различните мускулни групи да се масажират разделно. Ако функционалното състояние на тъканта позволява, може да се използват и други масажни методи, като при това не бива да забравяме, че методите като прекъсваща вибрация, изпълнена чрез потупване, а също и ударите на първо време след травмата трябва да се изключат. Трябва постепенно да се увеличи интензивността на масажа. Ако е необходим масаж при натъртване в близост до става или при разтягане на връзковия апарат на ставите, е необходимо да се обърне внимание на сухожилните и лигавичните джобове и отичането на ставите.

В първите дни ще е достатъчен един или няколко сеанса на ден с продължителност от 5 до 10 минути, като времето трябва да се увеличава постепенно до 15-20 минути.

Масажът трябва да се комбинира с различни физически натоварвания по време или след завършването му. Трябва да се започне с активни движения от страната на увреждането, при това не трябва болката да се усилва. Ако в областта на увреждането възникне болка или отичане на тъканите, трябва първите няколко дни да се фиксира увредената става, а активните движения да се изпълняват от близките до ставата стави. Също така ефективността на масажа се повишава при провеждане на топлинни процедури, например топни водни или въздушни вани. Отначало трябва да се използва топлото, а след това да се пристъпи към масажа.

Едни от най-разпространените заболявания, които водят до загуба на работоспособността за продължително време, са заболяванията на ставите. Масажът играе една от главните роли при комплексната терапия на различни ставни болести. Той позволява болката да се намали, да се повиши бързината на разсейването на ставния излив, а също и на околоставните лигавици, стимулира кръвообращението и лимфотока в ставите и периартикуларните тъкани. При въздействието на масажа се наблюдава намаляване на рефлекторния мускулен хипертонус, който много често възниква при различни ставни патологии. Освен това масажът предпазва от мускулни атрофии, подобрява секрецията на синовиалната течност, което влияе на увеличаването на ставната подвижност при наличие на трудноподвижност, ускорява вътретъканния обмен. Всичко това като цяло благоприятства за ускоряване възстановяването на загубените функции на увредените стави.

За масажа на болните стави трябва да знаем добре тяхната нормална конфигурация, граници, достъпите до ставния джоб, а също и мястото на околоставните лигавици. Също трябва да знаем и да умеем добре да разпознаваме всички признаци на излив в ставите или на оток в тях. При всички изпълнени условия масажистът може грамотно да проведе масажа, като съблюдава методиката, препоръчана от лекаря. Преди да започне сеанса, масажистът трябва да разпита болния за здравето му, дали има болки и други оплаквания. Всяка получена информация ще помогне да определи с помощта на какви методи трябва да се проведе масажът. Също така получените данни ще помогнат на масажиста да обобщи ефективността на провежданите процедури.

При ревматично или инфекциозно заболяване на ставите масажът трябва да се прави само в подостра или в хронична форма на болестта. Ако в болната става има реактивни явления (подпухване, висока местна температура, силни болки при допир на болната става), в този случай масажът трябва да се проведе извън огнището на възпалението. В подострата форма често се появява мускулен хипертонус, който възниква рефлекторно в отговор на ставното увреждане, затова масажистът първо трябва да понижи мускулния тонус.

За да се премахне хипертонусът в мускулите, най-добре е да се използва нежна механична вибрация. При повишено напрежение в подкожната съединителна тъкан е най-добре да се проведе масаж, използвайки рефлекторно-сегментен метод.

При отслабено напрежение в тъканта в областта на гърба може да се започне масаж на мускулите, свързани с увредената става.

В първите дни от провеждането на масажа винаги трябва областта на ставното увреждане да се третира внимателно. Масажът започва от периартикуларните, а след това се преминава към меките тъкани, които покриват ставата, за да се подобри лимфната циркулация в ставата. Не бива да забравяме, че при патологии на ставите с инфекциозен характер често възниква нарушение в еластичността и подвижността на кожата. В тази ситуация трябва да се използва методът на разтриване под формата на щриховане, при това движенията трябва да са бавни, масажът се изпълнява слой по слой: първо кожата, след това подкожната съединителна тъкан, а след това фасцията.

След масажа на меките тъкани извън ставата, следва масаж на връзковия апарат. Голямо внимание трябва да се обърне на местата, които са с най-голям достъп до болната става. Ако говорим за глезена, това място ще е задната повърхност на ставния джоб. Добре разбираме, че масажистът трябва много добре къде е достъпът на различните стави. По време на масажа е необходимо да се отчита и разположението на лигавиците около ставите, те трябва да се масажират отделно. Най-подходящите методи за това са кръговите разтривания и продължителното галене.

Физическите упражнения трябва да се провеждат под формата на активни движения. Пациентът трябва да започне да движи активно близките до увредената става места, а след стихването на реактивните прояви да започне да движи болната става.