В първа част на статията Ви запознахме с това какво представлява фрактурата на тазобедрената става, какви са признаците и симптомите при това състояние, как се оказва първа помощ и кои са диагностичните методи при счупване на ставата. В тази част ще Ви запознаем с начините за лечение, а също и с усложненията, които е възможно да настъпят при счупване на тазобедрена става.

Лечение на фрактурите – какви методи се използват днес?

Първо на пациента му се вкарва анестетик, който му помага да се справи с болката. След това лечението на счупването на тазобедрената става зависи от тежестта на увреждането и варира от скелетно опъване до сложна скъпоструваща операция.

Опъване на скелета

Основната цел на това лечение е да премахне разместването, да намести ставите с помощта на различни тежести (тежестта трябва да е 15% от масата на болния) и последващото им задържане в правилното им анатомично положение. Продължителността на манипулацията средно продължава от 4 до 8 седмици. Появата на костен мазол (фрагмент от съединителната тъкан, който се образува на мястото на увреждането) е водещ признак за това, че е време манипулацията да се прекрати.

След това се поставя гипс (за няколко седмици), който обездвижва крайника. След това се препоръчва функционално лечение (продължителността му е 3 месеца), което се изразява в придвижване на патерици, при това болният крак не трябва да се натоварва.

В някои случаи се препоръчва операция. По принцип това лечение най-често се препоръчва на по-възрастните хора. Работата е там, че при пациентите „на възраст“ счупването не зараства много дълго време, а продължителното обездвижване може да провокира опасни усложнения.

Остеосинтеза

Остеосинтезата е операция, която съединява отчупените кости с помощта на специални крепежни елементи, направени от биосъвместими и здрави сплави от метал, които визуално приличат на винтове. Също така фиксацията може да се осъществи с помощта на костна трансплантация или да е комбинирана.

Операцията се прави предимно на млади пациенти. На възрастните хора остеосинтезата не се препоръчва заради наличието на остеопороза, тъй като винтовете, които се внедряват в костта, може да я разрушат още повече.

След хирургичното лечение на пациента се разрешава да става от леглото още на следващия ден и внимателно да прави стъпки, като се придържа. След 4 месеца костите срастват напълно и тогава вече болният може да се движи сам, като стъпва напълно на увредения крак.

Ендопротезиране – съвременен метод за лечение

Ендопротезирането е операция за частична или пълна замяна на ставата с ендопротеза. Днес това хирургично лечение се прави с помощта на усъвършенствани методики и робот-навигатор, което съществено облекчава хода на медицинската интервенция и постоперативното възстановяване.

Лекарите препоръчват на пациентите да използват само качествени протези, чийто срок на експлоатация е над 15 години. Най-ефективни изкуствени заместители на ставите се правят от хипоалергенни материали, които са много здрави – метал (например титан), керамика и полимери. Ултрасъвременните протези позволяват увреденият крайник да се сгъва до 155 градуса, а също така не само да се сгъва и разгъва, но и да се върти.

При избор на изкуствен заместител за ставата е важно да се обръща внимание на лекарските препоръки, тъй като има много нюанси:

• За по-възрастните пациенти най-подходящи са протезите с отверстия в местата, където костта се допира непосредствено. С времето костната тъкан частично излиза от отвора и така имплантът „обраства“. Така протезата е допълнително защитена, което позволява да се експлоатира много по-дълго време.
• На младите пациенти, които водят активен начин на живот, се препоръчва цяла протеза, без отверстия. Работата е там, че костта при тях е достатъчно здрава, затова „щитът“ не е необходим.

Операцията по ендопротезиране е много сложна и изисква лекарят да е с опит и умения. Продължителността на хирургичната интервенция средно е 2-3 часа.

Усложнения и последици

Съгласно статистиката всеки пети по-възрастен човек, който се сблъсква с фрактура на ТБ става, умира в рамките на 12 месеца след травмата. Така че към това състояние трябва да се отнесете много сериозно – своевременно да потърсите лекарска помощ и стриктно да изпълнявате лечебните предписания.

Сред опасните и разпространени усложнения може да се отделят:

• Асептична некроза на главата на бедрената кост. Вследствие на нарушеното кръвоснабдяване протича умъртвяване на костните участъци. Единственият вариант за избавяне от тази опасна последица е операцията.
• Формиране на лъжлива става. Между отломките кости може да се образува патологично съчление, което частично отнема функцията на ставата. При това се нарушава способността за опора, в много случаи болният е принуден да ползва патерици. Намаляването и дори изчезването на костна тъкан скъсява крайника, а увреденото бедро визуално прилича на „изсъхнало“.
• Тромбофлебит. Продължителното залежаване води до застойни явления във вените, което провокира образуването на тромбове кръв. За да се избегне това, пациентът трябва постоянно да масажира долните си крайници.
• Застойна пневмония. Вследствие на намалената двигателна активност се нарушават дихателните функции, с други думи, белите дробове не работят на „пълна пара“. Вследствие на това се наблюдава натрупване на секрет и застояването му, което скоро предизвиква възпалителни процеси. Това може да се предотврати, като болният прави дихателна гимнастика (например да надува балони), няколко пъти на ден да проветрява помещението, да прави физически упражнения с ръце (разтваря и събира ръцете си, движи ги нагоре и надолу).
• Образуване на залежи. Залежите са най-разпространеното усложнение при пациенти, сблъскали се с фрактура на бедрото. Раните се образуват по тези участъци кожа, които се допират до постелята и така се компресират (по принцип това са кръстът, задникът, прасците, петите). За профилактика се препоръчва болният да се научи да се повдига или да се обръща настрани, за да разтовари едната страна, след това другата. За да не се допусне образуването на рани, трябва кожата да се маже с лек спирт или крем.

Една от важните точки за болния е стремежът да оздравее. Ако настроението му е позитивно и изпълнява всички препоръки, които му е дал лекарят, може в оптимални срокове да се върне към подвижния си начин на живот и да избегне инвалидността.