Функциите на ставите са много разнообразни в зависимост от местоположението им в тялото на човека. Но имат и обща функция. Ставните съединения се отнасят към апарата за активен живот на човека, те са важна част от опорно-двигателния му апарат. При нарушения състоянието на ставните съединения може да се случат неприятни последици за всеки организъм. Те съединяват костите и им помагат да се движат една спрямо друга. Но ставните съчления са предназначени не само за съединителна функция между костите, те имат амортизираща функция при движение. Освен това ставните съединения намаляват коефициента на триене между костите, понижават вероятността от бързото износване на костите и хрущялите. Ставите се лекуват от травматолозите и артролозите.

Ставите могат да бъдат:

• Прости, които се образуват чрез съединяването на две кости;
• Сложни, когато се осъществява съединяване между три и повече кости;
• Комплексни, където хрущялът се разделя на две части;
• Комбинирани, когато самото ставно съединение е система (по-точно верига) от няколко отделни прости съединения. те са отделно една от друга, но действат заедно.

Строеж и роля на ставите на ръцете и краката

Едното ставно съединение се намира между бедрената кост, капачката на коляното и пищяла. Капсулата е като джоб, а повърхността е покрита със специален хрущял. Джобът на ставното съединение е покрит със синовиални влакна, които отделят специална течност за смазване на хрущяла, като така го предпазва от изсъхване и разрушаване. Това е най-големият по размер ставен апарат в организма. Той позволява да свиваме и разгъваме коляното си.

Раменното ставно съединение се смята за най-мобилното в скелета на човека. То е образувано от раменна кост и лопатки. Има формата на топка. Може да се върти по фронтална, вертикална и дъгообразна оси. Ако движението премине от една ос към друга, възниква кръгово движение. Без раменната ставна конструкция е невъзможно да се направи нито едно движение.

Тазобедреното съчление е кълбообразно и движението е по три оси. Но разликата е, че амплитудата на движение е много по-малка. Затова тази става се укрепва добре с мускули и има по-еластични връзки. Това е така, тъй като тазобедреното съединение понася по-голяма тежест от раменното.

Към комбинираните стави се отнася лакътната става. Тя съединява лакътната, лъчевата и раменната кости, три ставни съединения в един джоб – лъчево-лакътен, раменно-лакътен и раменно-лъчев.

Нарушения на функционалността на ставите

Някои видове увреждания и заболявания на вътрешните органи могат да се развият заради това, че протича нарушение във функциите на ставите. Например при проблеми с междупрешленните и ребро-гръбните съединения по верижна реакция болестта може да премине към дихателната система – започва да се ограничава разширяването на белите дробове, което затруднява дишането. А това, на свой ред, води до белодробна недостатъчност, развитие на болести на сърдечно-съдовата система. Така нарушенията на ставните функции могат да доведат до нежелани последици, дисфункции за целия организъм.

От слабостта, нивото на изменения, възпалителните огнища, развитието на болки зависи общото нарушение на функциите на ставното съединение.

За да се измери възможната амплитуда на движение, се използва ъгломер. Нулево е вертикалното състояние. В зависимост от свиването и завъртането се измерва ъгълът. В коленната става нормата за движение е 130°, а в глезена - 85°. Допустимото ограничение на движение не е повече от 8° в различните страни. Увеличаването на показателя до 10° може да свидетелства за незначително нарушение функциите на ставното съединение.

Има няколко вида дисфункции на ставните съединения. При първа степен на нарушение в тазобедрената и раменната ставни конструкции амплитудата е не повече от 30°. За лакътната, коленната, глезена амплитудата трябва да бъде не по-малко от 50° от удобно положение.

При определяне на дисфункция на ставите се отчита не само амплитудата, но и рентгеновите изследвания. Костните съчления могат да има деструктивни изменения в главите на костите. Лечението на дусфунцкиите трябва да започне на началните стадии на болестта. Тогава много по-лесно и бързо се лекуват нарушенията, възникнали в ставите.

Втората степен на дисфункция се проявява вече с по-значителни ограничения на мобилността. Ако е нарушена работата на тазобедрената или раменната става, то ъгълът на тяхната подвижност не превишава 50°. За другите стави ъгълът може да се смали до 20-45°.

Третата степен на ставна дисфункция се класифицира само при значителни ограничения на двигателния апарат. Ъгълът на движение може да не превишава 15°. Понякога може да се фиксира, а опитите да се промени да провокират дискомфорт.

Четвъртата степен на нарушена функция на ставите има признаци, аналогични на предишната степен, а разликата е, че фиксацията на ставното съединение е в неподвижно, неудобно положение.

Ако в човешкия организъм нямаше стави, той нямаше да може да се движи, тъй като точно наличието на стави способства преместването му. Мобилността на костите на човешкия скелет е възможна именно заради наличието в организма на ставни съединения.

Освен това ставите изпълняват опорна роля за целия организъм. Те държат тялото, позволяват му да се движи, като го амортизират по време на ходене. При разрушение на ставно съединение костите в местата, където се съединяват, ще се трият една в друга, което ще доведе до появата на дисфункция, затова трябва да се грижим за ставите си!

Едно от най-разпространените отклонения е хипермобилността. Тя се развива, когато костното съчление се претоварва прекалено много. След това ставното съединение не може да задържа правилната форма.

При този вид дисфункция в ставата се чувства разхлабване. Това е така, защото връзките се разтягат, а ставата не може да удържа костите, затова се увеличава амплитудата на тяхното движение.

Темпоромандибуларна става: строеж и функции

Темпоромандибуларната става е чифт ставно съчление на черепа на човека, което съединява черепа с долната челюст. Челюстно-лицевата става е сформирана от темпорална кост и долно-челюстна кост. На 12 седмица от развитието в матката при човека се формира челюстно-лицевата кост. Това съчление е чифт, състои е от два отделни блока. И двете челюстно-лицеви стави работят едновременно. Благодарение на уникалния строеж в тази става е възможно вертикалното движение (нагоре и надолу), дъгообразното движение (напред и назад) и фронталното движение (движението при дъвчене).

Челюстно-лицевата става се състои от: капсула, диск вътре в ставата, връзки, ставна повърхност около челото, долна челюст.

Нарушения в работата на челюстта

При дисфункция на темпоромандибуларна става се появява цял комплекс от нарушения в работата на ставата, които се съпровождат със скованост в движенията и силни болки в тази област. Всяко движение на лицето, дори и преглъщането, и прозяването, използва тази става.

Болестта се разпространява по мускулите на лицето, главата, врата, раменете, челюстите, челюстно-лицевата става. Основните симптоми са: силни болки, дискомфорт в мускулите, главоболие, трудно движение на ставата, силни звуци при раздвижването и. Но най-често заболяването на челюстно-лицевото съчление преминава плавно и меко, без усложнения. Симптомите ту се появяват, ту изчезват. В някои случаи се развива хронична форма на нарушения. Това може да се отрази на общото състояние на организма.

Най-често заболяванията като дисфункция на челюстно-лицевото съединение преминават сами, бе допълнително лечение. Понякога може да се помогне на организма да преодолее болестта със следните действия:

• Постоянна почивка на тази става;
• Използване на препарати за намаляване на отока;
• Студени компреси на болните места;
• Употребяване само на меки храни.

Трябва да се въздържате от нервни сътресения и по възможност да правите физиопроцедури, които са насочени към укрепване на ставата и връзковия апарат. Понякога се използват шини или пластини за закрепване на ставата. Но не трябва да се носят дълго, защото може да предизвикат деформация на зъбите и челюстите.

Ставите са опорен и амортизационен механизъм на организма на човека, затова трябва да се прави профилактика на заболявания и нарушенията на функциите им.

Нарушенията на функциите на ставните съчления може да предизвикат в организма продължително разстройства на нормалната жизнена дейност на целия организъм и да се стигне дори до сериозни увреждания, които водят до инвалидност.