Диагностика

Диагностиката е трудна заради приликата на симптоматиката му с редица други болести. Ревматоиден артрит може да се обърка с остър ревматизъм, Лаймска болест, подагра, остеоартроза и други ставни заболявания.

Още през 1997 година колегия от ревматолози предложила критерии, които да бъдат основни за определяне наличието на тази патология. Ако повечето от тях се наблюдават при пациент, дошъл за преглед, лекарят има право да постави тази диагноза:

• Увреждане на повече от три стави;
• Ставите на китките са засегнати;
• Сутрин човек изпитва скованост, която изчезва след не по-малко от час. Подобни усещания безпокоят пациента повече от месец и половина;
• Уврежданията са симетрични;
• Налични са специфичните възли;
• Рентгенът отчита характерни промени, независимо от стадия на заболяването;
• Ревматоидният фактор е положителен.

При лабораторни изследвания е прието да се взимат предвид следните показатели:

• В кръвните изследвания ясно се проследява понижено ниво на хемоглобин и еритроцити, СУЕ е ускорено, а броят на тромбоцитите е понижен. Гама-глобулинът и С-реактивният белтък са над нормата.
• Кръвта се изследва за ревматоиден фактор, ако показателят е налице, по него може също да се установи доколко активно напредва процесът на развитие.
• Лекарите задължително назначават рентгенографично изследване, която е основно за определяне наличието на ревматоиден артрит.
• Понякога се наблюдава увеличение на далака.
• Може да се направи микроскопско изследване на ставна течност или биопсия на възлите.

Съвременната диагностика на тази патология дава възможност да се използва адекватна терапия и колкото по-рано започне тя, толкова по-ефективна ще е лечебната схема и толкова по-малък ще е рискът от възникване на усложнения. Между другото, те може да са много сериозни и се изразяват в следното:

• Кожни заболявания като язвен васкулит, дерматит и ревматоидни възелчета.
• Заболявания на белодробната система, които се изразяват в плеврити и образувания на възли в тях.
• Болести на зрителния апарат, които може да се изразяват както с малко дразнене, така и със сериозно възпаление на очната ябълка и последваща загуба на зрението.
• Заболявания на кръвоносната система, изразяващи се в анемия и тромбоцитопения.
• Патологии на сърдечно-съдовата дейност, които може да приключат както с инфаркт, така и с инсулт.

Как да лекуваме ревматоиден артрит?

Като основни съвременни методи за лечение на ревматоиден артрит е прието да се използват:

• Основна терапия.
• Използване на противовъзпалителни препарати.
• Физиотерапия в съчетание с местно лечение.
• Диета и средства от народната медицина.

В зависимост от тежестта на симптомите на ревматоидния артрит, а също и от характера на протичането и скоростта на прогресирането му, се използват най-различни методики за лечение. Те варират много – от обикновена почивка и пълноценно хранене до силно действащи лекарствени средства. Но по принцип терапията на първоначалния етап е щадяща, ако това не помогне, се преминава към по-радикални начини за лечение.

Основното е да се осигури покой на увредените стави, тъй като допълнителното натоварване води до усилване на възпалението. Понякога за кратко на пациента му се препоръчва режим на легло с обездвижване на няколко стави. За тази дел ревматолозите поставят шини на увредените места.

Като съвременни лекарствени средства лекарите изписват няколко други препарати, когато има нужда от това:

• Нестероидни противовъзпалителни средства – ибупрофен и аспирин. Те намаляват отока в тъканта, а освен това значително намаляват болката. Апиринът е доста остаряло средство за лечение на ревматоиден артрит и има много странични ефекти, затова в последните години лекарите се опитват да го заменят с по-съвременни медикаменти като ибупрофена. Той не дразни толкова стомаха, но все пак не е безвреден.
• Ако НПВС не облекчават и не дават желания ефект при регулярното им използване в продължение на 3 месеца, лекарите допълват лечебната схема с лекарства с продължително действие. Те оказват действие, но същественият им недостатък е, че страничните ефекти, които възникват вследствие на приема им, може да са много сериозни. Те оказват негативно въздействие върху бъбреците, черния дроб, предизвикват кожни обриви и диария, може да предизвикат деформация на костите. Ако започнат да се проявяват подобни ефекти, лекарството се спира веднага. Но в редица случаи може да се спре развитието на ревматоиден артрит задълго, при това тези препарати се приемат в ниски дози и не провокират сериозни усложнения на другите органи и системи.
• За лечение на патологията се използват и кортикостероиди. Те са ефективни, но минусът им е, че след известно време спират да оказват влияние върху протичането на болестта. Тъй като тази патология е с хроничен характер, кортикостероидите се използват само за кратковременно облекчение на болките.
• Използват се и имунодепресанти, които са ефективни при тежките фази на болестта. Недостатъкът им е, че имат тежки странични ефекти – увреждане на вътрешните органи (белия дроб и черния дроб), нарушение функциите на кръвотворение, увеличаване риска от възникване на кръвоизливи и дори онкология.

Лекарствената терапия дава най-добър лечебен ефект, в случай че се съчетава с лечебна гимнастика, физиотерапия и въздействие както на високи, така и на ниски температури (криотерапия). Понякога се налага хирургична намеса. Много ефективни са водните процедури, когато при занятията в басейна ставите се движат активно, но не се натоварват.

Що се отнася до хирургичното лечение, то съвременната медицина може напълно да замени болната става с аналогична, но изкуствена. Използват се за възстановяване подвижността на коленете или на тазобедрената става. Понякога операцията е насочена към срастване на ставите, особено често това се използва при увреждане на стъпалата от ревматоиден артрит. Така може да се намалят пристъпите на болка при ходене.

Също така за онези хора, които страдат от ревматоиден артрит, съвременната медицина предлага различни помощни средства, например специални обувки или средства за хващане на предмети. Що се отнася до ограниченията, то трябва да се понижи употребата на сол, белтъчини или мазнини с животински произход. При обостряне е важно напълно да се откажете от употребата на захар и алкохол.

Задължително е да консумирате извара и да пиете кисело-млечни напитки. На масата Ви трябва винаги да присъстват плодове и зеленчуци, включително и зеленолистни. Полезни са зърнените и рибните ястия. Ревматолозите казват, че спазването на строга диета в значителна степен подпомага оздравяването.