Ишиас е едно от имената на симптоматичен комплекс, възникващ вследствие възпалителен процес или прищипване (компресиране) на седалищния нерв и неговите коренчета. Това състояние най-често е вторично и е с вертеброгенна природа. Но са възможни и други причини за ишиаса, включително и първично увреждане на нерва. Това трябва да се има предвид при избора на схемата за лечение. За това какви са симптомите и какви са причините да възниква това състояние, ще Ви разкажем в тази статия.

Анатомия на седалищния нерв

Седалищният нерв (Nervus ischiadicus) е двойният най-голям нервен периферен ствол. Той започва от кръстцовия сплит и се образува от няколко нервни влакна, коренчетата на които излизат от L₄, L₅, S₁ – S₃ сегментите на гръбначния стълб. След образуване на единен ствол седалищният нерв се спуска по стената на малкия таз и се разделя на две разклонения, които могат да проникват през крушовидния мускул или през надкрушовидното отверстие.

На бедрото Nervus ischiadicus се разклонява с дребни разклонения към мускулите, кожата и ставите. А на ниво подколенна ямка той се разделя на фибуларен нерв и тибиален нерв, които също се разделят. Крайните клонки на тибиалния нерв са насочени към кожата и мускулите на стъпалата.

В състава на седалищния нерв има чувствителни и двигателни влакна, които осигуряват инервацията на големите части на долните крайници. Неговите клонки са насочени към всички мускули на краката, освен групата на сгъвачите на тазобедрената става, разгъвачите на коленете и някои задни мускули. Седалищният нерв стимулира и капсулите на тазобедрената и коленната става, кожата на задната стена на бедрото и глезена. Тази обширна зона на въздействие обуславя многообразието и разпространеността на симптомите при ишиас.

Етиология на ишиаса

Състоянията, които могат да доведат до появата на симптоми на ишиас, са:

• Дегенеративно-дистрофични заболявания на гръбначния стълб, които водят до прищипване на нервните окончания на седалищния нерв от остеофити на прешлените или от деформирани междупрешленни дискове;
• Вродени деформации на гръбначния стълб: стенози, изкривявания, патологични сраствания на дъгите и телата на прешлените;
• Миозити на поясната група мускули;
• Изразен мускулно-тоничен синдром с вертеброгенна природа;
• Синдром на крушовидния мускул;
• Травми на гръбнака или на тазовите кости с изместване, счупване, деформиране на костните структури, патологични счупвания на поясните прешлени;
• Притискане на коренчетата или на ствола на нерва от тумори, абсцеси, туберкулозни натрупвания, голям хематом, аневризма на илиачната артерия;
• Инфекции на нервния ствол;
• Екзотоксично увреждане на седалищния нерв (с алкохол, хинин, живачни съединения, отрова за мишки, наркотични вещества);
• Ендотоксично увреждане при подагра, тежко протичащ диабет.

При жените ишиасът може да се появи за пръв път пред втората половина от бременността. Това е свързано с компенсаторните промени на ъгъла на физиологичната поясна лордоза, което може да провокира прищипване на коренче на седалищния нерв.

Патогенеза

Симптоми на ишиас може да се появят при дразнение или увреждане на седалищния нерв. При това увреждането може да е на ниво коренче (преди формирането на единния нервен ствол) или на ниво ствол.

При въздействие от страна на съседни анатомични образувания на нервите може да излязат отстрани на физиологичното си положение или да се притиснат. Компресията води до дразнение, а след това и до увреждането на нервни влакна. В резултат на това се затруднява предаването на импулси от гръбначния мозък към периферните тъкани, възникват различни неврологични симптоми.

Притискането на нервния ствол или на коренчето провокира неспецифична възпалителна реакция.

Започват да се изхвърлят медиатори на възпаленията и простагландини, появява се оток на тъканите, което още повече нарушава нервната проводимост. А съпътстващото нарушение на микроциркулацията на кръвта и оттичането на лимфа влошава ситуацията. Невропатията преминава в неврит.

При продължително протичане на заболяването се образуват сраствания между отделните влакна на седалищния нерв, а също и между самия нервен ствол и обвивката му. Заради тези нарушения симптомите на ишиаса стават рецидивиращи, а към двигателните нарушения се присъединява мускулна атрофия.

Болката – най-яркият симптом на ишиаса

Основният симптом на ишиас, който кара пациента да иде на лекар, е болката – ишиалгия. Тя се усеща по хода на поразения седалищен нерв и най-често е остра. Болката е толкова изразена, че ограничава съществено възможностите на пациента да се придвижва сам. Разпространява се от дупето надолу по задната част на бедрото и глезена, понякога достигайки до стъпалото и дори да пръстите. При увреждане на коренчета дискомфорт може да се усеща и в поясно-кръстцовата област. В този случай става дума за лумбоишиалгия.

Болката при ишиас може да е пареща, тлееща, теглеща, стрелкаща. Тя се усилва в седнало положение, при кашлица, кихане и смях. Ставането, извъртането на тялото, скачането, пътуването в тръскащо се превозно средство често водят до стрелкаща болка – пристъп на рязка интензивна болка, която се разпространява по хода на седалищния нерв.

Рязко усилване на болката се усеща при насочване встрани на сгънат крак и вдигане на прав крайник от легнало положение. Това е свързано с напрягане на увредения седалищен нерв. Променя се и обемът на активни движения в долната част на тялото, при ходене тялото се наклонява към страната на увредения нерв. Често се отбелязва изглаждане на поясната лордоза заради опитите на болния да щади увредената област и заради рефлекторното тонично напрежение на поясно-кръстцовите мускули. Това може да влоши компресията върху гръбначно-мозъчните коренчета и да доведе до тлееща болка в други отдели на гърба.

Проявите на ишиас без наличие на болка

Освен болката, за ишиаса са характерни и други признаци:

• Нарушение на повърхностната чувствителност, съпровождаща се с чувство на изтръпване и мравучкане, може да се усети в задната част на бедрото и глезена, в определени части на стъпалото;
• Понижаване на вибрационната чувствителност в областта на глезена;
• Нарушение в дълбоката чувствителност в областта на пръстите на краката и глезена;
• Периферна пареза на задната група мускули на бедрото, стъпалото и пръстите;
• Вегетативни разстройства – промяна цвета на кожата на крака, оток на тъканите, студени стъпала;
• Трофични нарушения (при продължително протичане на заболяването) – хиперкератоза на долната част на стъпалото, падане на косми на задната страна на глезена, промяна в отделянето на пот.

Периферната пареза на крака се характеризира с понижаване на силите и тонуса в засегнатите мускули, спад в сухожилните рефлекси. Може да се появят мускулни потрепвания. А при продължително нарушение на инервацията мускулите атрофират. Парезата на задната група мускули на бедрото при ишиас води до поява на характерна походка с изпънат крак, когато крачката напред не е съпроводена със свиване на коляното. Това се обяснява с преобладаване функцията на мускула-антагонист (четириглавият мускул на бедрото), което води до постоянно разгънато положение на крака.

Ако не се отстрани причината за компресията на седалищния нерв, симптомите на ишиас се влошават и рецидивират. Протичат необратими промени в мускулите. А постоянната и изразена болка може да стане причина за психо-емоционални разстройства, нарушения на съня и нарушена работоспособност. Затова лечението на ишиас трябва да протече в съответствие с предписанията на лекар, при това трябва да се въздейства не само на симптомите, но и на причината за заболяването.