Запознахме Ви вече с понятието коксартроза и с кои симптоми при кои степени се изразява тя. Тук ще разгледаме как се открива това заболяване и какво трябва да е лечението.

Диагнозата се поставя спрямо клиничните признаци и данните от допълнителните изследвания, основното от които е рентгенографията. В повечето случаи рентгеновите снимки дават възможност да се установи не само степента на коксартрозата, но и причината за нейното възникване. Например, увеличението на шийно-диафизарния ъгъл, уплътняването на ацетабуларната ямка свидетелстват за дисплазия, а промяната на формите на проксималната част на бедрената кост говорят за това, че коксартрозата е следствие от болестта на Пертес или младежка епифизиолиза. На рентгенограмите на болните от коксартроза също може да се видят изменения, които свидетелстват за травми.

Други методи за инструментална диагностика на коксартроза са КТ и МРТ. Компютърната томография позволява да се видят детайлно патологичните промени от страна на костните структури, а магнитният резонанс предоставя възможност да се прецени нарушението от страна на меките тъкани.

Диференциална диагностика при коксартроза

На първо място, коксартрозата трябва да се разграничава от остеопороза на коленната става и остеохондроза на гръбнака. Атрофията на мускулите, която възниква на 2 и 3 стадий, може да стане причина за болка в областта на коляното, която често е по-ярко изразена от болката в областта на увреждането. Затова при оплаквания от пациенти от болки в коляното трябва да се проведе клинично изследване на тазобедрената става, а при подозиране на коксартроза пациентът да се насочи към рентгенография.

Болките при притискане на нервни коренчета при остеохондроза и някои други заболявания на гръбначния стълб могат да имитират болки като при коксартроза. За разлика от коксартрозата, при притискане на нерв болката възниква внезапно, след недобро движение, рязко обръщане, вдигане на тежко и т.н., усеща се в областта на задните части и се разпространява по задната повърхност на бедрото. Появява се напрежение – изразителна болка при опит на пациента да вдигне изправен крака си, докато лежи по гръб. При това болният свободно движи крака си настрани, а при пациентите с коксартроза това движение е ограничено. Трябва да се има предвид, че остеохондрозата и коксартрозата може да се наблюдават едновременно, затова във всеки случай трябва да се прави внимателен преглед на болния.

Освен това коксартрозата се отличава от трохантер – асептично възпаление в областта на прикрепяне на задните мускули. За разлика от коксартрозата, болестта се развива бързо, за 1-2 седмици, обикновено след травма или значително физическо натоварване. Интензивността на болката в по-голяма, отколкото при коксартроза. Ограничено движение и скъсяване на крайника не се наблюдават.

В отделни случаи при нетипично протичане на болестта на Бахтерев или реактивен артрит може да се наблюдават симптоми, напомнящи на коксартроза. За разлика от коксартрозата, при тези заболявания пикът на болката е нощем. Болките са много интензивни, може да отслабнат при ходене. Характерна е сутрешната скованост, която възниква веднага след събуждането и постепенно изчезва след няколко часа.

Коксартроза: лечение

С лечението на тази болест се занимават ортопедите. Изборите на метод за лечение зависи от симптомите и стадиите, на които е коксартрозата. На 1 и 2 стадий се провежда консервативна терапия. В периода на обостряне се използват нестероидни антивъзпалителни лекарства. Но трябва да се има предвид, че препаратите от тази група не се препоръчват за продължителна употреба, защото може да окажат негативно влияние върху вътрешните органи и да потиснат способността на хрущяла да се възстановява.

За обновяването на увредения хрущял при коксартроза се използват средства от групата на хондропротекторите (хондроитин сулфат, екстракт от телешки хрущял и други). За регулиране на кръвообращението и премахване на спазмите на малките съдове се изписват съдоразширяващи препарати. При нужда се използват лекарства за отпускане на мускулите.

При упорита болка на пациентите, болни от коксартроза може да им се изпишат вътреставни инжекции с хормонални препарати. Лечението със стероиди трябва да се провежда с повишено внимание. Освен това при коксартроза се използват и местни средства – сгряващи мазила, които не оказват терапевтичен ефект, но в много случаи намаляват мускулните спазми и болките. Също при случай на коксартроза се прави физиотерапия, масажи, мануална терапия и лечебна гимнастика.

Диетата при коксартроза няма лечебен ефект сама по себе си и се използва само като средство за понижаване на теглото. Намалената телесна маса помага да се намали и натоварването върху тазобедрените съчления и вследствие на това да се облекчи протичането на коксартрозата. За да се намали натоварването върху ставите, лекарят, в зависимост от степента на коксартрозата, може да препоръча на пациента да ползва бастун или патерици.

На късните стадии (3 степен на коксартроза) единственият ефективен начин за лечение е операцията – замяна на разрушената става с ендопротеза. В зависимост от характера на увреждането може да се използва еднополюсна или двуполюсна протеза.

Операцията при коксартроза се провежда планирано, след подробен преглед, под обща упойка. В постоперативния период се провежда антибиотична терапия. Шевовете се махат на 10-12 ден, след което на пациента му се изписва амбулаторно лечение. След ендопротезирането задължително се провежда реабилитация. В 95% от случаите хирургичната намеса за замяна на ставата при коксартроза осигурява пълното възстановяване функциите на крайниците. Болните могат да работят, да се движат активно и дори да спортуват. Средно срокът на годност на протезата при спазване на всички препоръки е 15-20 години. След това трябва да се извърши повторна операция за замяна на износената протеза.