В първата част на статията ни разгледахме общата структура на човешкия скелет и какво представляват костите като структура и функции. Сега ще разгледаме отделните главни части на опорно-двигателната система.

Гръбначен стълб

Той е изграден от 33 отделни прешлена. Състои се от шиен отдел (седем шийни прешлена), гръден (дванадесет), поясен (пет), кръстен (пет) и опашен (четири или пет прешлена). Кръстните и опашните прешлени се срастват помежду си и образуват кръста и опашката.

Типичният прешлен има тяло, неврална дъга, която обикаля и защитава гръбначния мозък, и седем израстъка. Недвойният, обърнат назад израстък се нарича бодлест. Той служи за закрепване на връзките и мускулите. Телата на прешлените се съединяват помежду си с помощта на междупрешленни хрущяли, които заедно с връзките и мускулите, които са по протежението на гръбначния стълб, държат тялото във вертикално положение.

Всички прешлени се различават по форма и големина, особено се отличават от другите двата първи шийни – атлас и аксис. Подвижното съединение на тези прешлени облекчава движението на главата. Останалите колкото са по-надолу, толкова са по-масивни, тъй като изпитват по-голямо натоварване. В гръбначния стълб в гръбначния канал, образуван от отверстия в прешлените, се намира гръбначният мозък. Той е надеждно защитен от всички страни.

Гръбначният стълб има извивки напред – лордози, назад – кифози, настрани – сколиози. Извивките  увеличават пружиниращите свойства на гръбнака, тоест способстват пружиниращите му движения. Под действието на външни влияния извивките могат да се променят през деня. Затова височината на гръбначния стълб и съответно ръстът на човека може да се колебае през деня средно между 1 и 2-2.5 см.

Гръбнакът при новородените няма извивки, те се появяват в процеса на растежа на организма. В началото при новороденото се появява шийната лордоза (защото бебето започва да задържа главата си), след това гръдната кифоза (детето започва да седи) а след това поясната лордоза (започва да стои) и кръстната кифоза. Към 5-6 годишна възраст извивките се виждат отчетливо. При децата в училищна възраст може често да се наблюдава изразена сколиоза.

Гръден кош

Отзад този отдел се поддържа от прешлените. От двете му страни от него излизат плоски кости – ребра, които са костни извити пластини. В ребрата има средна кост (тяло) и два края (преден и заден). Задният край на реброто има удебеляване – глава, която посредством ставна повърхност се съединява с тялото на гръбнака. Зад главата на реброто се намира средната част – шийката, а зад нея е туберкулът.

Всяко ребро се съединява с два прешлена едновременно. Изключения са 9-ти (не винаги) 10-ти и 12-ти гръдни прешлен, всеки от които се съединява с едно ребро. Предните краища на реброто са насочени към гърдите. Хрущялите на горните седем ребра се срастват с гръдта. Следващите три двойки (8, 9, 10) се срастват всеки със своя хрущял към хрущялите на горните двойки, образувайки ребрена дъга. Това са така наречените фалшиви ребра. Двете последни двойки (11, 12) не достигат до гърдите и са много променливи по дължина (свободни ребра).

Към ребрата за закрепени дихателните мускули и диафрагмата. При вдишване ребрата се отдалечават в предните краища от гръбнака напред и се повдигат.

Раменен пояс

Раменният пояс се състои от две кости – лопатка и ключица. Костите и ставите на раменния пояс дават опора на ръката и я свързват здраво с тялото.

Тазов пояс

Тазовият пояс е образуван от три двойки кости: седалищни, срамни и илиячни кости. Те държат цялата тежест на тялото.

Горни крайници

Образувани са от: раменна кост, лъчева и лакътна кости на предмишницата, осем малки костички на китката, пет тънки метакарпални кости и фаланги на пръстите. Всеки пръст има по три фаланги, освен големия, при който са само две.

Долни крайници

Скелетът им се състои от бедрена кост, голям и малък пищял, 7 кости на глезена, 5 кости на стъпалото и по 14 фаланги на пръстите.

Череп

Той има два отдела: мозъчен и лицев. Първият защитава главния мозък. Костните пластини, от които се състои той, се отличават с голяма здравина. Черепната кутия се образува от следните кости: челна, две слепоочни, тилна, две горно-челюстни, две скулови, две носови, ралник, две слъзни, подезична кост, небцова кост. Единствената подвижна част на черепа е долната челюст.

Някои кости на черепа са пронизани с кухини, които съдържат въздух. Това намалява общото тегло на черепа. С гръбната той се съединява с два тилни кондили.

Съединения на костите

Съединенията между костите на черепа са неподвижни и здрави благодарение на плътното навлизане на зъбците на една кост в друга. Тези съединения се наричат шевове. А ставите са подвижни съединения. Например ставата между бедрената и костите на таза, между раменната кост и лопатката са кълбовидни. Тази им форма ги прави много свободни за движения напред и назад, много широки движения настрани, завъртане навътре и навън.

Във всяка става има три основни елемента: ставна повърхност, ставен джоб и ставна кухина. Ставните повърхности са покрити с хрущялна тъкан. Ставната капсула (джоб) е пристегната между съединяващите се кости, тя се прикрепя в краищата със ставните повърхности и преминава в надкостницата. В ставния джоб има два слоя – външен – фиброзен и вътрешен – синовиален. Ставната повърхност е с пореста форма и се намира в ставния джоб. В кухината на ставата има малко синовиална течност, която смазва ставните хрущяли, благодарение на което се намалява ставното триене при движение.

По форма ставите се разделят на кълбовидни, елипсовидни, седловидни, блоковидни, плоски и други. В зависимост от ставните повърхности при едни стави са възможни движения около една ос, при други – около две, а при трети – около три. Към първите се отласят блоковидните и цилиндричните. Ставата се нарича проста, ако е образувана от две кости – раменна например, и сложна, ако се образува от три и повече кости.

Интересни факти за скелета

Скелетът изпълнява не само опорно-двигателна функция, но участва и в обмена на веществата: активно участва в поддържането на определени нива на минералния състав на кръвта. Редица вещества, които влизат в състава на костите, могат да участват в обменните реакции.

Скелетът е основното депо на калций и фосфор. Основното съединение на минералния компонент на костната тъкан е калциевият фосфат. Освен основните елементи в костната тъкан се съдържат редица микроелементи. Количеството им е незначително, но въпреки това те играят голяма роля в качеството на биологичните катализатори за хормоните, витамините и ензимите. Днес са известни над 30 микроелемента, съдържащи се в костната тъкан. Съдържанието на микроелементи в костите се колебае в зависимост от възрастта. Постепенно се натрупват някои от тях, което е причина за повишената чупливост и ронливост на костите с напредването на възрастта. Тези елементи се заменят с калциеви йони в кристална решетка, която води до загуба на механична здравина на костите.

Ако от организма се изведе повече калций, отколкото постъпва с храната, се развива заболяване на костната система при децата и възрастните, което се изразява в изменения на извивките на скелета при децата и омекване на костите при възрастните хора. Подобно заболяване може да се развие и при ниско абсорбиране на калций от червата. Лекува се с големи дози витаминни групи.

Прекаленото постъпване на алуминий в организма води до образуването в стомаха на неразтворими съединения на алуминий и фосфати, вследствие на което в скелета постъпва недостатъчно количество фосфор.

Нормално в костната тъкан непрестанно протичат два противоположни процеса – възпроизвеждане и разтваряне на костно вещество. В ранна възраст протича както интензивно образуване на кости, така и разтваряне от страна на костно-мозъчния канал, затова дебелината на стените на костите в този период не се променя. Към 12-тата година се наблюдава преобладаване на костно образуване и костните стени се удебеляват. След 40 годишна възраст (когато процесът се стабилизира) започва да преобладава процесът на разграждане. Стените изтъняват, стават ронливи и могат лесно да се травмират. За промяната в механичните свойства на костните структури способства и силната минерализация на остеоцитите, която се развива заради натрупването на минерални вещества в тъканта на костите. Така с възрастта се увеличава съдържанието на минерални соли и намалява количеството на вода и органични вещества.

При новороденото вътре в костите се съдържа червен костен мозък, който е отговорен за произвеждането на червени кръвни телца. След раждането костния мозък, който се намира в областта на костните тръби, губи функцията си на кръвотворение и става жълт – натрупва се мастна тъкан в костите. Но във всички плоскости (гръд и други) и в краищата на дългите кости остава червен костен мозък.