Спортните травми са неизменни спътници не само на професионалните спортисти. Модата за здравословния начин на живот и увлечението по разнообразни видове физическа активност, освен несъмнените плюсове за здравето, таят в себе си повишен риск от травмиране и заболяване на ставите. Ако по-рано артрозите бяха характерни само за по-възрастните хора, то в наши дни все по-често тези дегенеративно-дистрофични заболявания на ставите се появяват при млади, активни и, явно, грижещи се за здравето си хора. Защо се получава това и за какво трябва да внимаваме, когато се занимаваме с един и друг спорт?

Футбол/хокей – посттравматична артроза на коленната става

Трибуните са замрели в напрегнато очакване, опасният момент – резултатът е един на един! Разиграване, удар и… гол?! Не – разкъсване на кръстообразните връзки на коленната става. С тази травма се сблъскват не само професионалните футболисти и хокеисти, но и любителите на тези спортове.

Лечението на разкъсването на връзките предполага продължителна имобилизация, тоест обездвижване в продължение на няколко месеца на коленната става, а това на свой ред грози от развитие на други ставни проблеми. Работата е там, че на фона на функционалното „бездействие“ хрущялната тъкан не се обновява, а следователно не произвежда достатъчно количество синовиална течност. Това състояние е пусков фактор за началото на развитието на посттравматична артроза.

По статистика разкъсването на кръстообразните връзки на коляното в 20-60% от случаите води до развиване на артроза.

Посттравматичната артроза е заболяване, при което се разрушава хрущялът, застилащ ставните повърхности. Увреждането на хрущяла предизвиква в ставата процес на вторично възпаление, което още по-силно разрушава хрущялната пластина. Оформя се порочен кръг.

Симптоми на посттравматична артроза

Както и всяка друга остеоартроза, посттравматичната артроза на коленната става се проявява  болка и ограничена подвижност. На началния стадий болката е с умерен характер и възниква по време на движение. Характерна особеност на болката при артроза е появата на болка при изкачване или слизане по стълби. Още един типичен признак за артроза е „стартовата болка“ – възникването на неприятни усещания в коляното при започване на движение, например след нощния сън.

При прогресирането на артрозата се появяват и болки в състояние на покой, и нощни болки. Постоянната болка в коленната става, която не утихва дори и в покой, нарушава съня и значително понижава качеството на живот на човека.

Освен болка в симптоматиката на артроза значение има и ограничената подвижност в ставата. Разрушавайки се, хрущялът се замества от по-плътна тъкан, което постепенно намалява амплитудата на движения в ставата, а с времето заради костното срастване на съединяващите се повърхности се развива анкилоза – пълна неподвижност на ставата.

Лечение на посттравматична артроза

Основните принципи за лечение на заболяванията на ставите по принцип ги знаят всички хора, които се сблъскват с травма на коленната става. Разтоварването на ставата с помощта на специални ортези, курсове физиотерапия, определени гимнастични упражнения, а също и нестероидни противовъзпалителни средства за стопиране на болката.

В последните години много нашумяха инжекционните хондропротектори на основата на биоактивен концентрат, получен от дребна морска риба. Тези препарати съдържат в състава си компоненти, способстващи регенерацията на хрущялната тъкан и имат дълготраен резултат, а не временно облекчение на болката.

Ски/сноуборд – посттравматична артроза на глезена

Любителите на ски или сноуборд с нетърпение чакат да падне сняг по планините. Тук има ярки емоции, драйв и адреналин. Всичко е прекрасно, с изключение на една малка подробност – опасността от травма. Най-често скиорите и сноубордистите ги грози счупване на глезена. А това винаги означава дълга имобилизация и вторично разрушаване на хрущяла над ставната повърхност. Така се развива артроза на глезена.

Артрозата при скиорите или сноубордистите не винаги е свързана с травма, често повишеното натоварване върху глезена, което е типично за зимните видове спорт, е провокатор за това заболяване.

Симптоми на артроза на глезена

Първите симптоми на заболяването се появяват обикновено няколко месеца след края на сезона. Често още преди появата на болка в глезена се появява хрускане при движение на ставата и оток на глезена и стъпалото, свързани с нарушената микроциркулация. Постепенно към тях се присъединява и болката в глезена при физическо натоварване, появява се накуцване, човек забелязва, че не може толкова активно да движи стъпалото си, както по-рано.

Лечение

Принципите на лечение на артрозата на глезена са същите, както и на артрозата в други части от тялото. При обостряне трябва да се осигури покой на ставата (да се препратят спортните занимания, да се носи ортеза или ставата да се бинтова), да се спре болката (с НПВП) и да се предпазим от по-нататъшно разрушение на хрущяла. За това вече в основаната терапия се използват препарати, способстващи хрущялната регенерация – хондропротектори. Това е единствената група съвременни средства, която въздейства непосредствено върху причината и патогенезата, а не само премахва симптомите.

Днешните хондропротектори съдържат комплекс от биологично-активни вещества (хондроитин сулфат, аминокиселини, микроелементи), благодарение на които:

• Се ускорява процесът на обновяване на хрущяла;
• Се активира производството на колаген и мукополизахариди;
• Се защитава хрущяла от големите натоварвания и другите увреждащи фактори;
• Се снема възпалението в ставата, което често съпътства остеоартрозата.

Заради анатомичните особености на глезена при артроза на тази става хондропротектори се въвеждат много по-рядко посредством инжектиране в областта на ставата, отколкото при коленната артроза. Най-често се използват мускулни инжекции, които също оказват защитно действие върху хрущялната тъкан.

Тенис/голф – латерален епикондилит

Макар че в България голфът не е толкова разпространен вид спорт, колкото е на Запад, все пак има негови любители и при нас. Неправилната техника на удряне или по-тежката ракета от необходимото предизвикват претоварване на сухожилията. Това води до постоянно травматизиране на връзковия апарат и развитие хронично възпаление на сухожилията в областта епикондила на лакътната става. Възниква заболяване, което се нарича точно така „тенис/голф лакът“.

За справка: епикондилът на лакътната става е костно образувание, което е необходимо за фиксиране на мускулите и връзките. Той не участва в образуването на ставата. Има латерален епикондил, който се намира по външната повърхност, и медиален – от вътрешната страна на ставата.

Но не само тенисът и голфът могат да доведат до епикондилит. „Неспортните“ причини за това състояние са:

• Професионална дейност, свързана с постоянно пренапрягане на китката (типичен проблем на офисните работници);
• Консервиране ръчно (продължителни еднообразни движения в китката).

Очевидно е, че при десничарите по-често се развива десен епикондилит, а при левичарите заболяването по-често се развива на лявата лакътна става.

Симптоми на епикондилит

Основният признак на епикондилит е болката, която се усилва при натоварване на лакътя. Но болката в областта на лакътя може да се срещне и при други заболявания, например при артрити или артрози. Епикондилитът се отличава от другите увреждания на лакътната става по характерните признаци за болка:

• Болката се появява при свиване или разгъване на пръстите;
• Болката в лакътя се появява при движение в китката;
• Липсва болка при движение в лакътя, независимо, че провокаторът на заболяването е точно там.

Лечение на епикондилит

Най-често се използват консервативни методи. Както и при артрозата, широко се използват ортопедични приспособления (ортези), лечебна гимнастика и физиопроцедури.

По-рано се смяташе, че единственото лекарство за спиране на болката при епикондилит са нестероидните антивъзпалителни средства. Тази група препарати лекарите наистина я назначават по-често, защото нейните представители се борят с болката ефективно. Но при безконтролното им използване има опасност от изключително големи странични ефекти, сред които са нарушения в кръвотворението, увреждане на стомашната лигавица, риск от стомашно-чревни кръвоизливи и много други, които ограничават използването им.

Днес е доказано, че НПВП не са единственото направление в терапията. За добри резултати се използват хондропротектори. Те стимулират процесите на възстановяване на съединителната тъкан, а освен това намаляват възпалението в ставата и около нея. Понякога препоръчват даже и профилактични курсове хондропротектори за защита на хрущялната тъкан в онези стави, които изпитват прекалено натоварване.