В първа част засегнахме темата за качеството на месото и уточнихме как метаболитният синдром влияе върху състоянието на здравето ни. Тук ще разгледаме малко по-подробно вредата от употребата на месото.

За вредата от месото

Редица диетолози смятат, че за вредата, която нанася прекалената употреба на месо върху човешкия организъм, значителна роля играе съвременната практика за обработването на месото и месните изделия в хранителната промишленост. Тук трябва да отнесем:

• Различни останали в месото вредни за здравето вещества (антибиотици, плазма, пестициди, хербициди, стероиди, транквилизатори, тетрациклинови препарати, хормонални препарати и т.н.) или попаднали в храната вследствие на екологичното замърсяване, или нарочно хранени със специални храни животни с цел ускоряване растежа им или с цел успокояването им, в случай на стрес, а също и за предпазване или лекуване на заболявания;
• Усилено хранене на добитъка с храна, която не е нормална за неговата хранителна верига (например с рибено брашно или остатъци от кости на животни от същия вид);
• Обработване на месото със специални химикали (нитрити, нитрати) с цел забавяне на разлагането му;
• Продължително съхранение на месото след умъртвяването му;
• Обработване на месото с химични вещества и овкусители в месокомбинатите.

Има мнение, че на качеството на месото влияят негативно също и лошите условия на отглеждане на животните и увреждане на здравето им в условията на съвременното промишлено животновъдство: нарушение на обмяната на веществата при животните, болести, кастрация без анестезия (за мъжките животни), изтощение вследствие на доенето (за кравите), стрес (включително стрес при умъртвяването) и т.н.

Значи ли всичко, казано до тук, че трябва изобщо да се откажем от месото и месните продукти? Съвсем не. Трябва само да намалим количеството на употребяваните от нас месни продукти. А също и да знаем как да готвим правилно месото и какви именно месни продукти е най-добре да изключим от хранителния си режим (или поне да намалим употребата им до минимума).

Водещите специалисти в областта на диетологията казват: „Преди 20 години се е смятало, че дневната норма на белтъчини е 150 грама. Днес официално нормата е 45 грама на ден“. Защо? Благодарение на изследванията, проведени в редица страни, се доказва, че организмът няма нужда от толкова много белтъчини. Прекалената им употреба не само е безполезна, но и вредна за организма. Освен това те може да станат причина за сериозни заболявания като рак и сърдечно-съдови заболявания. За да получим нормалните 45 грама белтък на ден, съвсем не е задължително да ядем месо в големи количества.

Белтъчините, които се съдържат в зърнените, бобовите храни, ядките, зеленчуците и плодовете, а също и в яйцата, може изцяло да ни осигурят необходимото количество белтъчини. С високо съдържание на протеини са млечните продукти, например сиренето. Фъстъците съдържат белтъчини повече, отколкото наденичките и пържолите. Тоест битуващото мнение на диетолозите, че пълноценните белтъчини, които са така необходими на човека, се намират само в месото и млечните продукти, е опровергано. Изследвания, проведени от диетолози в Швеция и Германия, са доказали, че повечето зеленчуци, плодове, семена, ядки и зърнени продукти са източник на пълноценни белтъчини, които се усвояват лесно от организма, за разлика от белтъците с животински произход.

И така. Ако искате да подобрите състоянието на ставите си и искате (доколкото е възможно) да предотвратите по-нататъшното развитие на артроза, трябва да изключите от менюто си месните продукти от така нареченото "бързо хранене“. Тоест желателно е да се откажете от:

• Полуфабрикатите, направени от отпадъците в месното производство: от наденичките, кренвиршите, различните колбаси и т.н.;
• От продаваните по магазините месни пушени продукти, тъй като в повечето случаи това месо се опушва по химичен път (а не на огън и в камери за опушване, както се е правело по-рано);
• Готово месо, обработено с вредни за организма химични вещества (овкусители и оцветители) – бекон, шунка и т.н.;
• Различни заведения за бързо хранене, пицарии и кафенета за бързи закуски.

Ако по някаква причина или заради привичките Ви трябва периодично да ядете хамбургери с нещо месно, вместо да си купувате пушено месо от магазина, най-добре си изпечете във фурната парче месо (по-голямо – за няколко дни), след това го нарежете и овкусете с нещо вкусно – горчица, хрян, зеленина и подправки. И след това го използвайте в хамбургерите си. Ползата от тази „бърза храна“ ще е доста по-голяма, отколкото от магазинната.

Поговорихме си за „бързата храна“ и пушеното. Тук всичко е еднозначно – тази храна трябва да се сведе до минимум, а най-добре е да се откажем от нея като цяло. Но какво да правим със самото месо (суровото) – нали и него го пълнят с консерванти, то също е натъпкано с хормони и химии?

В най-добрия случай трябва да си купуваме месо от хора, които го отглеждат (на село или във ферма), или от пазара от познати доставчици – при условие, разбира се, че сте сигурни, че това месо се отглежда с естествена храна, без да се използва химия. Но за повечето граждани този съвет е сякаш нереален – по принцип у нас няма доказани добросъвестни производители на месо.

Значи трябва да изберем такива начини за приготвяне на месото, при които вредните химични съединения да се разрушат възможно най-много или да „излязат“ от месото. В някои случаи промяната само на този фактор (начинът за приготвянето на месото) позволява да постигнем впечатляващ ефект в борбата с метаболитната артроза.

Първо. Преди всичко, преди да започнем да готвим, най-добре да освободим месото от видимата мазнина. Тоест, да махнем кожата от птичето месо и да изрежем мазнината от месото (тъй като в повечето случаи точно в мазнината се концентрират най-много вредни вещества).

Второ. Към по-полезните начини за готвене на месо се отнасят: варенето, приготвянето на пара, задушаването във вода, запичането под фолио, грил (но не в будките за бързо хранене – там често се предлага месо с изтекъл срок на годност или със съмнително качество). По-малко полезен начин е пърженето или опушването на месото в домашни камери за опушване.

Трето. Никакви желета и сосове! Въпреки разпространеното мнение, ползата за ставите от тях е минимална, а вредата за организма е чудовищно голяма заради високата концентрация на холестерол в тях (а и на химични вещества също).

Четвърто. Никакви супи и бульони! Дори и да изхвърляте първия бульон (в който при варене на месото се отделя най-много химия), във втората и следващите води има някаква доза химия и консерванти така или иначе. Ако обичате толкова много супа, че не можете да живеете без нея, научете се да ядете зеленчукови или крем супи, които са много популярни на Запад: от зеленчуци или гъби. А месните супи или бульони ги употребявайте по-рядко – не по-често от веднъж-два пъти седмично, особено ако не можете да си купувате екологично чисто месо, за да си ги приготвите.

Трябва да отбележим, че навикът да ядем супи идва от това, че предците ни са били бедни. Когато към края на зимата на селяните са им свършвали почти всички продукти, се е налагало да си правят супи, за да се заситят някак. В една обща тенджера се слагали всички останали зеленчуци и кости. И всичко това се варяло. Да, наистина, в крайна сметка често се е получавало доста вкусно. Освен това супата засищала добре, а също така помагала да се сгреят в студеното време.

В резултат на това този навик да ядем супа е оцелял и до днес до такава степен, че не можем да си представим как може да не се ядат супа или бульони. Но може, в краен случай без месни, ако Вие, разбира се, искате да спасите ставите си. Освен това не забравяйте, че предците ни, за разлика от нас, са правели супата от много по-качествени месни продукти.

Пето. Опитът да замените месото за приготвяне на супа с кубчетата бульон или готови супи в пакетчета също няма да доведе до нищо добро – количеството на химичните консерванти в тях е много над нормата. Ако толкова Ви се налага, може да ги употребявате един-два пъти месечно.

Шесто. Всичко горепосочено се отнася и за рибата. Днес почти всичката замразена или охладена риба, която се продава по супермаркетите, също е инжектирана с консерванти и оцветители. Затова, ако обичате риба, ако можете, си я купувайте от развъдници или от магазина, но само ако е жива. А най-добре е да си хапнете добре риба на някой курорт, където я ловят и веднага я поднасят към масата. Разбира се, повечето от нас нямат тази възможност. И често сме принудени да си купуваме само риба, която се продава по магазините. Това значи, че тази риба трябва да се приготви правилно. Правилата са същите, като тези за месото.

В трета част на тази статия ще Ви дадем съвети как да провеждате правилно диета при артроза, свързана с метаболитен синдром.