Болест на Блаунт е деформация на горната трета на пищяла, предизвикана от увреждане на епифизарния хрущял на тибията. Мненията относно разпространението на болестта са различни. В повечето медицински ръководства тази патология се отнася към рядко срещащите се, но някои специалисти в областта на травматологията и ортопедията са на мнение, че леките форми на болестта често не се диагностицират или разглеждат. Момичетата страдат от това заболяване по-често от момчетата.

Причини

Причините за възникването на болестта на Блаунт не са установени окончателно. Предполага се, че нарушението в развитието на епифизарния хрущял е обусловено от локална остеохондропатия или хондродисплазия. Болестта може да се съчетава с други вродени аномалии в развитието, не е изключен и семейният характер на унаследяване. Предразполагащи фактори са наднорменото тегло, ранното прохождане и нарушения в ендокринния баланс. Болестта започва да се развива заради претоварване на неподготвената костно-мускулна система в съчетание с определени анатомични варианти на строеж на долните крайници.

Патогенеза

Варусната деформация на пищяла е причина за претоварване на вътрешната или на външната кондила на тибията, вследствие на което епифизарната зона се разширява, скосява, размества се навътре и надолу. Заради неравномерното разпределение на натоварването голямата тежест повлиява не само на костите, но и на меките тъкани, което води до възникването на невро-дистрофични разстройства. В резултат на това функцията на крайниците се нарушава още повече, патологичните изменения в епифизата се влошават. Процесът на вкостеняване се нарушава, хрущялните клетки или се превръщат в костна тъкан по-бавно от нормалното, или се трансформират в непълноценна кост, неспособна да издържа обичайните натоварвания. Кондилата расте под ъгъл, в областта на метафизата се появява клюновидна издатина, а отдолу се оформя изкривяване. В долните части пищялът остава практически прав, стъпалото се завърта навътре.

Класификация

Има две форми на болест на Блаунт:

• Инфантилна – първите признаци на болестта се появяват на 2-3 годишна възраст. Характерно е симетричното увреждане на двата пищяла.
• Подрастваща – симптомите на болестта възникват на възраст над 6 години. Обикновено поразява единия пищял.

Според вида на деформацията има:

• Варусно изкривяване на пищяла (О-образно изкривяване) – най-често срещания тип.
• Валгусно изкривяване (Х-образно) – среща се рядко.
• Потенциално изкривяване – ъгълът на изкривяване не е повече от 15 градуса, наблюдава се склероза (обикновено от вътрешната страна, рядко е от външната) в горната част на тибията.
• Умерено изразена – ъгълът на изкривяване е 15-30 градуса, определят се деструкция и фрагментация на проксималната епифиза на тибията.
• Прогресираща – наблюдава се голяма фрагментация и разширение на проксималната епифиза в средната част.
• Бързо прогресираща – зоната за растеж се затваря в медиалния отдел, възниква костен мост между метафизата и епифизата.

Симптоми на болестта на Блаунт

Признаците за патология обикновено се появяват във възрастта 2-3 години. Първата проява е изкривяването на пищялите, свързано с прохождането. Впоследствие деформацията на крайниците постепенно се увеличава. Характерна е тромавата „патешка“ походка, обусловена както непосредствено от изкривяването на пищялите, така и от разхлабените връзки на коленната става. При двустранно увреждане след определено време се забелязва диспропорция в дължината на горните и долните крайници – краката са относително по-къси вследствие на изкривяването, затова ръцете изглеждат неестествено дълги. В отделни случаи пръстите на ръцете могат да достигнат до коленете.

Ръстът на пациентите е по-малък от нормалния за възрастта им заради относителното скъсяване на долните крайници. При външен преглед се наблюдава щикообразно изкривяване на пищялите в горната им част в съчетание с прави диафизи. В горните отдели на тибията се виждат клюновидни издатини. Главата на малкия пищял не помръдва. Пищялите са завъртени навътре, степента на завъртане може да се колебае много (от 20 до 85 градуса). Наблюдава се и плоско стъпало, атрофия и намален мускулен тонус на пищялите.

Диагностика

Диагнозата болест на Блаунт се поставя въз основа на характерната клинична и рентгенологична картина. На рентгеновата снимка на коленните стави се наблюдават следните изменения:

• Тибията е изкривена в горната част на метафизата или почти на границата на метафизата с епифизата. Костта в областта на изкривяването изглежда като клюн.
• Ставната повърхност на тибията е с равномерна вдлъбната форма и скосена под ъгъл. Височината на вътрешната част на епифизата е 2-3 пъти по малка от нормалното. Често се откриват признаци на повишена минерализация, понякога се наблюдава фрагментация.
• Зоната на растеж е разширена от вътрешната страна, костно-затварящите пластинки са с неясни контури. При по-големите деца може да се наблюдава преждевременно затваряне на растящите зони.
• Кортикалният слой по вътрешната повърхност на тибията е удебелен.
• Заради изкривяването на пищяла сенките на фибулата и тибията се наслояват една върху друга на снимките.

Обикновено не се налага диференциална диагностика. За детайлно изследване състоянието на костната и хрущялната тъкани на горните отдели на тибията може да се назначи КТ на коленна става, за преценка на състоянието на меките тъкани – ЯМР на коленна става.

Лечение на болестта на Блаунт

Всички пациенти, при които се подозира наличието на тази болест, дори и при минимално изкривяване трябва постоянно да се наблюдават от детски ортопед. При незначителни деформации (потенциална степен) се назначават масажи и комплекс лечебна физкултура, който включва коригиращи упражнения. Детето се изпраща на хипербарна оксигенация, парафин и калолечение. При нужда се провежда стимулация на мускулите с използване на специални препарати. На пациентите с плоско стъпало се препоръчва да носят ортопедични обувки и да правят специални упражнения.

Умереното и изразено отклонение в тибията при болестта на Блаунт може да стане причина за развитие на деформираща артроза, затова при откриване на подобни деформации се провежда ранна профилактика. В ранна възраст се използват етапни гипсови превръзки и специални ортопедични изделия в съчетание с общоукрепваща терапия и облъчване с ултравиолетови лъчи. Ако деформацията не се коригира до 5-6 годишна възраст, детето се насочва към ортопедично отделение за хирургично елиминиране на деформацията.

Най-ефективният метод е използването на апарата на Илизаров в съчетание с коригираща висока остеотомия на тибията. В редки случаи се прави допълнително ниска остеотомия на фибулата. В някои случаи между фрагментите на костта след остеотомията се поставят костни алографти. При изразена нестабилност на коленната става едновременно се прави пластика на връзките.

Прогноза и профилактика

Прогнозата при болест на Блаунт зависи от това доколко изразена е деформацията, каква е степента на увреждането, дали лечението за започнато своевременно. Първична профилактика няма заради неизяснените причини за развитие на патологията. Вторичните профилактични мерки предполагат своевременно посещение на специалист при наблюдаване на признаци на заболяването при детето.