Болестта на Пертес е патология, при която се нарушава кръвоснабдяването на тазобедрената глава, което предизвиква нейното неинфекциозно некротизиране. Тя поразява не само костните тъкани, но и ставите, съдовете и нервите. Тази патология всъщност е една от най-разпространените форми на остеохондропатия.

Причини за болестта на Пертес

В днешно време не е установен един единствен фактор, който да провокира възникването на това състояние. Специалистите смятат, че това е полиетиологична патология. Асептичната некроза на главата на бедрената кост възниква, ако има наследствена предразположеност към развитие на това заболяване. Освен това тази болест се диагностицира при нарушение на обменните процеси в организма и въздействието на негативните фактори отвън.

Механизмът, провокиращ възникването на болестта на Лег-Калве-Пертес при децата, са следните фактори:

• Нарушени обменни процеси, включително на минералите, които участват в костното образуване;
• Механично увреждане (натъртване, разтежение и т.н.);
• Възпаления, протичащи в тазобедрените глави при микробни или вирусни инфекции;
• Хормонален дисбаланс в подрастваща възраст.

Това заболяване поразява във възраст от 3 до 12 години. При момчетата патологията се диагностицира 5 пъти по-често, отколкото при момичетата. В рисковата група са следните лица:

• Прекарали рахит;
• Често боледуващи;
• Пасивни пушачи (деца, чиито родители имат този вреден навил);
• При недостатъчно хранене.

Болест на Пертес при децата – симптоми

Най-често болестта се среща с едностранно увреждане, а значително по-рядко – с двустранно. На началния стадий болестта протича безсимптомно. По-нататък синдромът на Пертес при децата може да се съпровожда със следните признаци:

• Куцане;
• Болки, появяващи се при ходене;
• Слабост на бедрените и мускулите на задните части;
• Оток в областта на ставите;
• Повишено потене;
• Слаб пулс;
• Набръчкване на стъпалата;
• Нарушения в походката.

Стадии на Пертес болестта

Това заболяване е представено с 5 етапа. Асептичната некроза на бедрената глава, чиито стадии имат своите особености, се определя така:

1. Скрита форма – леки болки в тазобедрените стави, периодично накуцване.
2. Импресивен стадий – наблюдава се леко скъсяване на крайника.
3. Етап на фрагментация – тазобедрената глава става плоска, а самата костна тъкан започва да се размеква.
4. Възстановителен стадий – заместване на костно-хрущялна тъкан със съединителна.
5. Крайна форма – протича вкостеняване на съединителните тъкани. Подвижността се губи.

Синдром на Пертес – диагностика

Преди да се пристъпи към лечението на болестта, трябва да се премине през цялостен преглед. Той се основава на рентгенологично изследване на увредената тазобедрена става. Тази процедура помага да се види степента на деформация и да се установи точно стадият на увреждането. Ако се постави диагноза за асептична некроза на бедрената глава предварително, е желателно рентген да се прави няколко пъти. Това ще помогне да се получи по-пълна информация за увредения участък.

За диагностициране на болест на Пертес помагат и следните изследвания:

• КТ;
• Артроскопия;
• УЗИ.

Колкото по-малка е деформацията на главата, толкова по-леко протича процесът на оздравяването. Болестта на Пертес, чието лечение изисква комплексен подход, не завършва задължително с инвалидност. Терапията е насочена да запази формата на главата. Оздравителният курс при децата може да премине в домашни условия, в болница или в санаториум. При диагноза Пертес болест лечението представлява:

• Цялостно разтоварване на увредената става – режим на легло, ходене с патерици;
• Носене на ортопедични обувки;
• Почивка в специално легло;
• Курс лечение с кал.

Освен това Пертес болестта при изразено възпаление на тазобедрената става предполага прием на такива медикаменти:

• Подобряващи кръвотока препарати;
• Лекарства с регенериращо действие;
• Противовъзпалителни нестероидни препарати;
• Хранителни добавки (витамини А, Д и калций).

Масаж при болестта на Пертес

Тази процедура е изумително полезна. Масажът оказва следното въздействие:

• Придава форма на мускулите;
• Усилва кръвния поток в атрофираните тъкани;
• Нормализира обменните процеси в увредените участъци.

Болестта на Пертес при деца предполага изпълнение на такъв масаж:

• Галещи движения в областта на задните части;
• Стискане с длани;
• Разгряване на мускулите.

По време на процедурата детето може да лежи настрани, по корем или по гръб. Трябва да отпусне максимално мускулите си. Ако остеохондропатията на главата на бедрената кост е съпроводена със силни болки, всички манипулации по време на масажа трябва да се правят леко. Детето не трябва да изпитва дискомфорт.

Лечебна физкултура при синдрома на Пертес

Основната цел на тези упражнения е да ускорят процеса на оздравяване. Тези занятия помагат да се възстанови тонусът на организма. Освен това те влияят положително върху емоционалното състояние на пациента, което внася своя принос в оздравителния процес. Ако остеохондропатията на бедрената глава при деца се диагностицира на ранния стадий, лечебната физкултура се препоръчва да се провежда 2-3 месеца. При по-напреднала форма – повече – година и половина-две.

Болестта на Лег-Калве-Пертес изключва изпълнението на такива упражнения:

• Подскоци;
• Клякания;
• Вдигане на тежести;
• Ходене на големи разстояния.

Операция при синдром на Лег-Калве-Пертес

Ако консервативната терапия е неуспешна, лекарят може да посъветва да се проведе операция. Тя се провежда при напредналите стадии. Прави се само на онези пациенти, които са над 6 години. Ако заради заболяването крайникът се е скъсил, по време на операцията увредената става се връща в първоначалното си положение. За фиксирането и се използва гипсиране. Пациентът трябва да носи гипса 4-8 седмици. За това време ставата „свиква“ с положението си.

Дори когато заболяването на Пертес отстъпи, пациентът трябва да се въздържа от натоварване върху тазобедрените стави. Освен това трябва да ограничи продължителното стоене на крак. В периода на рехабилитация и след него са разрешени тези занимания:

• Колоездене;
• Лечебна гимнастика;
• Плуване.

Последици от Пертес патологията

Ако патологията е открита на началния и стадий и е започнато лечение своевременно, това заболяване се преборва лесно. В напреднала форма води до инвалидност. При децата крие следните последици:

• Остеоартрит;
• Нарушена походка;
• Доживотно накуцване;
• Мускулна хипертрофия.