Коксартроза носи дегенеративно-дистрофичен характер, поразява предимно хора на средна и старческа възраст. Тази патология се развива постепенно, в продължение на няколко години. Съпровожда се с болки и ограничено движение в ставите. На късните стадии се наблюдава атрофия на мускулите на бедрото и скъсяване на крайниците. Може да бъде провокирана от различни фактори, сред които са: травми, вродена патология, патологични изкривявания на гръбначния стълб, възпалителни и невъзпалителни заболявания на ставата. Отбелязва се наследствена предразположеност. Понякога коксартрозата възниква без видими причини. Бива както едностранна, така и двустранна. Протича прогресиращо. На ранните стадии на коксартрозата лечението е консервативно. При разрушаване на ставите, особено при млади и пациенти на средна възраст, се препоръчва операция (ендопротезиране).

Какво е коксартроза?

Коксартроза, както казахме, е дегенеративно-дистрофично заболяване. Обикновено се развива след 40-тата година. Може да е следствие от различни травми и заболявания на ставите. Понякога възниква без явна причина. Може да е както едностранна, така да е и двустранна. За коксартрозата е характерно постепенното прогресиращо протичане. На ранните стадии се използват консервативни методи за лечение. На по-късните етапи само операция може да възстанови функцията на ставата.

В ортопедията и травматологията коксартрозата е една от най-разпространените артрози. Високата честота на развитието и е обусловена от разпространената вродена патология дисплазия на ставата. Жените боледуват от коксартроза по-често от мъжете.

Тазобедрена става

Тя е образувана от две кости: тазова и бедрена. Главата на бедрото се съединява с ацетабуларната ямка на тазовата кост, като така се образува своеобразна „панта“. При движение ацетабуларната ямка остава неподвижна, а главата на бедрената кост се движи в различни посоки, като сгъва, разгъва, върти бедрото.

При движение ставните повърхности на костите се хлъзгат безпрепятствено една спрямо друга благодарение на гладкия, здравия и еластичен хрущял, който покрива областта на ацетабуларната ямка и главата на бедрото. Освен това хрущялът изпълнява и амортизираща функция и участва в преразпределянето на натоварването при движение и ходене.

В кухината на ставата има малко ставна течност, която играе ролята на смазка и осигурява подхранване на хрущяла. Ставата е заобиколена от плътна и здрава капсула. Над капсулата има големи бедрени и задни мускули, които осигуряват движението на ставата и, заедно с хрущяла, също са амортизатори, които предпазват ставата от травмиране при грешно движение.

Механизмът на развитие на коксартроза

При коксартроза ставната течност става по-гъста и стегната. Повърхността на хрущяла изсъхва, губи се гладкостта, потрива се с неравности. Заради възникналата грапавост хрущялите при движение постоянно се травмират един друг, което предизвиква изтъняването им и влошава патологичните изменения в ставата.

При прогресиране на коксартрозата костите започват да се деформират, „приспособявайки се“ към увеличеното натоварване. Обмяната на веществата в областта на ставата се влошава. На късните стадии на коксартрозата се наблюдава мускулна атрофия на болния крайник.

Причини за развитието на коксартроза

Съществува първична коксартроза (възникнала по неизвестни причини) и вторична коксартроза (развила се вследствие на други болести). Вторичната коксартроза може да е следствие от следните заболявания:

• Дисплазия на тазобедрената става
• Вродена аномалия на бедрото
• Болест на Пертес
• Асептична некроза на бедрената глава
• Инфекциозно увреждане и възпалителни процеси.

Патологията може да е, както вече казахме, и едностранна, и двустранна. При първичната коксартроза често се наблюдава съпътстващо увреждане на гръбначния стълб (остеохондроза) и на коленната става. Към факторите, които увеличават вероятността от развитие на коксартроза, може да се отнесат:

• Постоянното прекалено натоварване върху ставите. Най-често се наблюдава при спортисти и хора с наднормено тегло.
• Нарушенията в кръвообращението, хормоналните промени, нарушенията в метаболизма.
• Патологиите на гръбнака (сколиоза, кифоза) или стъпалата (плоско стъпало).
• Средната и старческата възраст.
• Заседналият начин на живот.

Сама по себе си коксартрозата не се предава по наследство. Но определени особености (нарушен обмен на веществата, особености в строежа на скелета и слаба хрущялна тъкан) може да се наследят от родителите. Затова при наличие на кръвни роднини, които страдат от коксартроза, вероятността от възникване на болестта се увеличава донякъде.

Коксартроза: степени и симптоми

Към симптоматиката на коксартроза се отнасят болките в областта на ставата, областта на слабините, бедрото и коленната става. Също така при коксартроза се наблюдава скованост в движението и трудноподвижност на ставата, нарушение на походката, куцане, мускулна атрофия на бедрото и скъсяване на крайниците от страната на увреждането.

Наличието на едни или други признаци на коксартроза и тяхната изразеност зависят от стадия на заболяването. Първият и най-постоянен симптом на коксартрозата е болката.

При коксартроза 1 степен пациентите се оплакват от периодична поява на болка, която възниква след физическо натоварване (бягане или продължително ходене). болката се локализира в областта на ставата, по-рядко – в областта на бедрото или коляното. След почивка обикновено отминава. При тази степен на коксартроза походката не е нарушена, движенията са запазени като цяло, не се наблюдава атрофия на мускулите.

На рентгенограмата на пациента, който страда от коксартроза в първа степен, се виждат леко изразени промени: умерено неравномерно свиване на ставното пространство, а също и костни разраствания около външния или вътрешния край на ацетабуларната ямка при липса на промени от страна на главата и шийката на бедрената кост.

При коксартроза 2 степен болката става по-интензивна, често се появява и в състояние на покой, разпространява се и по бедрото и слабините. След значително физическо натоварване болният от коксартроза започва да куца. Обемът на движенията в ставата намалява.

На рентгеновите снимки се вижда значително неравномерно свиване на ставното пространство (повече от половината). Главата на бедрената кост се е изместила нагоре, деформира се и се увеличава по размер, а контурите и стават неравни. Костните разраствания при тази степен на коксартроза се появяват не само по вътрешния, но и по външния край на ацетабуларната ямка и излизат извън границите на хрущялната уста.

При 3 степен на болестта коксартроза болката става постоянна, присъства не само през деня, но и през нощта. Ходенето е затруднено, при придвижване болният трябва да ползва бастун. Движенията на ставата се ограничават рязко, мускулите на задните части, бедрото и прасците са атрофирали. Слабостта на движещите бедрото мускули е причина за отклоняване на таза във фронталната област и скъсяване на крайника от болната страна. За да се компенсира възникналото скъсяване, страдащият от коксартроза накланя тялото си при ходене към болната страна. Затова центърът на тежестта се променя, натоварването върху болната става се увеличава рязко.

На рентгеновите снимки при тази степен на патологията се вижда рязко свиване на ставното пространство, изразено разширение на главата на бедрото и множество костни разраствания.

В следващата част на тази статия ще разгледаме как се диагностицира и как се лекува коксартрозата.