В последно време в света набира все по-голяма популярност едно направление във възстановителната медицина, наречено остеопатия. Какво представлява и какви са възможностите ѝ.

Ако природата е измислила болест вътре в човека, то е съвсем естествено да предположим, че има и средство за лечението ѝ вътре в човека. – А. Т. Стил

Остеопатията е направление на немедикаментозната и нехирургичната медицина, насочена към възстановяване на организма. Основната и цел е да нормализира работата на опорно-двигателния апарат, нервната, кръвоносната и лимфната системи. Тази наука се основава върху законите на физиката, анатомията, биохеманиката, хидродинамиката, рефлексологията, анализите върху начина на живот на човека от вътреутробното му развитие и раждането до края.

Родоначалник на остеопатията е Андрю Тейлър Стил, който в края на XIX век е разработил подход за лечение на пациенти. Той е изследвал костно-мускулната система на човека и е положил основите на структурен подход с постулат: „Структурата управлява функциите, функцията определя структурата“.

По-късно остеопатията като направление се появила в Европа, където с годините се развила като школи за черепно-сакрален (работа с костите на черепа, мембраните на главния мозък и черепните нерви) и висцеларен (работа с вътрешните органи, с положението им и взаимната им връзка в организма) подходи.

Основната идея на остеопатията е, че тя разглежда организма на човека цялостно, като единна взаимно свързана система. Съответно лечението е насочено не към конкретен проблемен орган, а към лечението на причината за даден проблем и стартиране на вътрешните механизми за самовъзстановяване. С това остеопатията се различава от мануалната терапия, която използва набор от конкретни манипулации, без да се взима предвид единството на системите в организма. Остеопатичните техники са по-меки, акцентът е върху всички нива на въздействие: структурно, фасциално, съдово, нервно и други. Масажът, който също често се бърка с остеопатия, няма нищо общо с нея.

Остеопатичният подход може да се демонстрира със следния пример: натоварването на една връзка в черния дроб може да влоши неговата работа, това може да предизвика натоварване на други връзки в съседни органи и в гръбнака, а това, на свой ред, чрез мускулната верига може да предизвика дразнение на нерв и болка в коляното. Така връзката в черния дроб в крайна сметка ще е отговорна за болката в коляното.

На кого може да помогне остеопатията?

Най-разпространените причини за посещение при остеопат от възрастните е болката в различни части на тялото, сковаността на движенията, отоците, мускулните напрежения и т.н. Всъщност кръгът от здравословни проблеми, с които се занимават остеопатите, е доста по-широк и включва болести на вътрешните органи, гинекологични проблеми, неврологични разстройства, ендокринни патологии, стоматологични заболявания и редица други.

В днешно време се провеждат много изследвания и се събират доказателства за ефективността на остеопатията в различни области на медицината. Най-добър би бил резултатът, когато остеопатът работи в тандем с тесни специалисти: невролози, гинеколози УНГ-специалисти и т.н. В последно време интересът и доверието на представителите на класическата медицина към остеопатията „пораснаха“ значително, заради което се развива системен подход и интегриране на методите на съвременната медицина и това направление в рехабилитацията. Причините за това са няколко:

• Първо, остеопатията е основана на анатомията на човека, а също и на физиологичните и патологичните процеси, които протичат в организма.
• Второ, съвременните методи за медицинско изследване често игнорират връзката между системите.
• Трето, остеопатията не отрича медицината и начините на лечение, но е склонна към по-естествени подходи, като ги допълва.
• Четвърто, остеопатията е призната от медицинското общество и днес на много места тя вече е лицензирана.

Важно е да разберете, че остеопатията не е панацея срещу всички болести, този метод си има своите граници, в които е ефективен. Съвместната работа на остеопата с тесните специалисти осигурява най-добрия резултат и двоен контрол на ефективността на лечението.

Например при работа със стоматолог, ако въпросът започне да се разглежда повърхностно, това означава, че ще се работи за снемане на напрежението от мускулите, връзките на челюстно-лицевата система, ще се работи локално по горната и долната челюст, челюстните стави, ще се работи за подобряване на нервната проводимост, за подхранване на тъканите и за дрениране след стоматологичните манипулации. Представете си следното: вадят Ви зъб, техниката е спазена перфектно, всичко е направено правилно, обезболяването е адекватно, но все пак за челюстта това е сътресение, което може да се сравни с авария. При това в защитната реакция участва цялата система, което води до преразпределяне на всички връзки в черепа и гръбнака. Това може да предизвика нарушение в системата на всяка една част: блокиране на черепния шев, фиксация на напрежението на част от мускула, напрежение в мембраните на взаимно привличане в черепа. На свой ред, това може да доведе до компресиране на черепните нерви, промяна в съдовото русло и вследствие на това до дразнение на нервни коренчета и болка, изтръпване, частична загуба на вкус, мирис и т.н. В светлината на остеопатичната концепция могат успешно да се решат въпросите както на повърхностно ниво – да се снеме напрежението от мускулите, връзките на челюстно-лицевата система, да се работи локално по долната и горната челюсти, така и да се решат глобалните задачи по профилактиката на нарушения и промени в гръбначния стълб, тазовите кости, вътрешните органи и стойката.

В какво се изразява помощта на остеопата?

Една от ключовите позиции в остеопатията е системата тенсегрити – система от баланси с помощта на костите, връзките, мускулите, взаимното разположение на органите, които се поддържат един друг. Ако в някое звено възникне нарушение, започва да работи неправилно цялата система.

Системата на балансите се опитва да компенсира, ако е възможно, възникналата дисфункция и ако тя е относително малка, всичко може да се нормализира. Ако нарушенията са много или нарушението в системата е силно, това води до развитие на патологичен процес, който колкото по-дълго продължава, толкова по-силно „застопорява“ дисфункцията. В някои случаи това може да се случи за кратко време, но често носи многогодишен характер.

Задачата на остеопата е чрез мануални въздействия върху всички части на системата да премахне причината за нарушението и да възстанови баланса в организма.

Как протича прегледът при остеопат

Основавайки се на опита и знанията си за функционирането на човешкия организъм, остеопатът започва да преценява състоянието на здравето на пациента още в първите секунди от приема по това как човекът влиза в кабинета, как диша, как седи, как изглежда като цяло. След това специалистът разпитва пациента подробно как се е развивал той, от какво е боледувал, какви травми е имал, какви изследвания си е правил и как се е лекувал. След това състоянието на човека се оценява с помощта на различни тестове, включително и неврологични, кинезиологични и други.

Когато се изясни какъв е проблемът, остеопатът прави необходимите мануални въздействия, насочени към възстановяването на анатомичното положение и на физиологичните функции на тъканите на пациента. По принцип тези въздействия не са болезнени, а в редките случаи, когато използването на определена техника се усеща, специалистът не „докарва“ до болка, като работи във физиологичните граници.

Какво трябва да знаете преди и след посещение на остеопат?

• Ако имате някакви изследвания, трябва да ги вземете със себе си.
• Бъдете готови да разкажете подробно и честно на специалиста какво Ви безпокои и, без да се срамувате, да му отговаряте на уточняващите въпроси. Понякога нямащите, уж, отношение към причиняващите оплакванията проблеми със здравето (включително и в миналото) са от ключово значение.
• Не се притеснявайте да питате.
• Особено важно е да следите внимателно за проблеми в организма си поне 3-4 дни и при възникнали въпроси да звъннете на лекаря си.
• След манипулацията трябва на първо време да се въздържате от ходене на фитнес, вдигане на тежко, мятане на главата (например като си миете косата). Важно е да разберете, че колкото и меко да Ви се струва лечението, това е мощен стимул за организма Ви и му трябва известно време, за да се адаптира.
• Да увеличите приема на течности (подходящи са минералната вода, билковите чайове), да си починете, да се храните с леки храни, да изключите тежките храни.
• От втория ден може да се къпете, да идете на басейн, да правите леки тренировки без значителни физически натоварвания.
• Във всеки случай, реакциите на организма са индивидуални, затова, ако имате каквито и да е съмнения, се обърнете към лекаря си.