Плекситите (плексопатиите) са група заболявания, в основата на които е увреждане на нервен плексус (сплит), образуван от гръбначно-мозъчни нерви. Плекситът се проявява с плексалгия и понижаване на функциите на влизащите в увредения сплит нервни стволове (парези, мускулна хипотония и атрофия, липса на сухожилни рефлекси, трофични и вегетативни разстройства). Плексит може да се диагностицира по типичната неврологична симптоматика с отчитане на данните от анамнезата, резултатите от електромиографията и елекроневрографията, рентгенологичните, томографските и ултразвуковите изследвания, консултацията с тесните специалисти. Тактиката за лечение се определя от етиологията. Най-често това са консервативни начини, операцията е необходима при травматичен и компресионен плексит.

Плексити

След излизането си от гръбначния стълб гръбначномозъчните нерви се разделят на задни и предни разклонения. Последните се групират и преплитат със собствените си влакна, като образуват двойки нервни сплитове. Шийният сплит е съставен от предни разклонения на коренчета С-1-С4 и се намира зад гръдно-ключично-сисовидния мускул. В междината между скаленусите с преход в аксиларната вдлъбнатина се намира раменният сплит, образуван от разклонения С5-Th1. Гръбначномозъчните нерви на нивото на гърдите, освен Th1 не оформят сплитове. Следващият нервен сплит е в дълбоката част на големия поясен мускул и се нарича поясен сплит. Съставят го отделни влакна на предните разклонения на нерва Th12, предните разклонения на L1-L3 и частично на нерва L4. Другата част от влакната на предните разклонения на грънбачномозъчния нерв L4 заедно с L5, S1-S4 формира кръстния сплит, който се намира в кухината на малкия таз. Опашният сплит се локализира отстрани на кръста, зад него е разположен кръстният мускул. Сплитът е образуван от част предни разклонения на S5 и два опашни нерва.

Причини за възникване на плексит

Значително място сред факторите, предизвикващи плексит, заемат травмите. Това може да е силен удар в областта на сплита (нараняване на ръката в района на рамото, нараняване на поясния или шийния отдел, травма на гръбнака, падане на опашката); огнестрелна рана, разрязване или пробождане; разтягане на нервни стволове на сплита при рязко движение на крака или ръката, при навяхване на рамото или на бедрото, при счупване на тазовата кост. Посттравматичният плексит се среща в практиката на акушер-гинеколозите и неонатолозите като последствие от родова травма.

Водещите патогенетични механизми при травма са: увреждане разклоненията на нервното вплитане с частично или пълно разкъсване на техните влакна, притискане на нервните стволове на сплита от посттравматичен хематом или оток. Най-често се среща посттравматичният плексит на раменния сплит.

Сред другите причини, обуславящи плексита, са: тумори в областта на сплита или увеличение на лимфните възли в резултат на лимфаденит; аномалии в развитието на гръбначния стълб; изкривяване на гръбнака (сколиоза); изстудяване; някои инфекции; автоимунни заболявания; нарушена обмяна на веществата (подагра, захарен диабет). В отделни случаи фактори за кръстен и опашен плексит са: възпалителни процеси (аднексит, цистит, простатит и др.) и тромбофлебит на вените на малкия таз. Шиен плексит може да се предизвика от аневризма на подключичната артерия, допълнително шийно ребро.

Симптоми на плексит

По принцип плекситът е с едностранен характер. Той протича в няколко стадия. В невралгичния стадий водещ симптом е плексалгията – болка, която възниква в нервния сплит и достига до периферията му по нервните стволове. Плексалгията често има спонтанен характер, усилва се при натоварване в областта на нервния сплит, през нощта и при движение. Възможни са леки сензорни нарушения.

Появата на признаци за намалена функция на нервите в увредения сплит обозначава преминаването на плексита в паралитичен стадий. Наблюдават се парези или паралич, хипотония и хипотрофия на мускулите, инервирани от тези нерви: отбелязва се отслабване на съответните сухожилни рефлекси. В зоните, за инервацията на които отговаря увредения сплит, страдат всички видове чувствителност и се появяват трофични разстройства – вазомоторни реакции, парене, хиперхидроза или анхидроза, побледняване на кожата. Плекситът може да е пълен или частичен. В последния случай симптомите на паралитичния стадий се проявяват по-тясно – само в областите, инервирали увредената част на сплита.

След това плекситът преминава във възстановяващ стадий, който може да продължава до година. Степента на възстановяване на загубените нервни функции варира. При непълно възстановяване плекситът води до необратими остатъчни явления под формата на постоянни вяли парези, мускулни атрофии, контрактури на ставите.

Шийният плексит манифестира с дифузни болки по предно-латералната повърхност на врата, преминаващи към ухото и тила. При дразнене на нервите на шийния сплит може да се развие мускулно-дистоничен синдром под формата на спастична крива шия. Възможно е да се раздразни диафрагменият нерв, което се съпровожда с хълцане. В паралитичния стадий шийният плексит се проявява с пареза на диафрагмата, атрофия на задно-шийните и тилните мускули.

Раменният плексит може да е горен, долен и тотален. Тоталният раменен плексит се характеризира с болки в целия горен крайник, които носят определени признаци на симпаталгия; с вяла пареза на ръката; с атрофии на мускулите на ръката и раменния пояс; с намаляване на сухожилните рефлекси и признаци на вегетативно-трофична дисфункция в тъканите не горните крайници. Заради мускулните атрофии може да възникне обикновено навяхване на рамото. В стадия на остатъчните явления може да възникне контрактура на лакътната става.

Поясният плексит се съпровожда с плексалгия, с болка по предната повърхност на бедрото и в задните части. Нарушено е свиването на бедрото, разгъването в коленната става. Заради това на пациента му е трудно да ходи или стои. Липсва коленен рефлекс и сензорно възприятие в горната част на бедрото и медиалната повърхност на глезена. В мускулите на задните части и предната страна на бедрата се отбелязват атрофични промени. Може да се развие контрактура на коленната става.

Кръстният плексит често се бърка с поясен. За него са типични преминаващите по крака болки в района на кръста, наличието на тригерни точки по хода на тазовия и седалищния нервни стволове, хипестезия и мускулна атрофия по задната повърхност на бедрото, стъпалата и глезените.

Плекситът на опашния сплит се характеризира с липса на анален рефлекс, разстройство при дефекация, уриниране и полова дисфункция.

Диагностика на плексит

Данните от анамнезата и неврологичния преглед позволяват да се постави предварителна диагноза „плексит“. Определянето на мускулни групи с понижена мускулна сила, зоната на хипертензията, намалените рефлекси дават основание за диагностика на нивото на увреждане на периферната нервна система. За уточняване типа на увреждането на невролога му помагат електроневрографията и елекртомиографията. В единични случаи може да се наложи: консултация с травматолог, ортопед, уролог, гинеколог, онколог; рентгенография на раменна става, на гръбначен стълб, на тазобедрена става; КТ на става, на гръбначен стълб; ултразвук на органите на малкия таз.

Плекситът следва да се различава от сирингомиелия, полиомиелит, радикулит, неврит, радикулопатия при заболявания на гръбнака, полиневропатия, патологии на ставите. В зависимост от локацията плекситът се отличава от невропатия на бедрен нерв, фибуларна невропатия, невропатия на седалищен нерв, лакътна и лъчева невропатия.

Лечение на плексит

В случай на посттравматичен плексит специалистите в областта на травматологията и неврологията съвместно следят пациента. Трябва да се осигури покой на увредения участък. За тази цел може да се обездвижи крайникът с превръзка или лонгета. При инфекциозна генеза на плексит се провежда съответната терапия, използват се противовъзпалителни фармацевтични препарати. Ако плекситът е с токсикологична етиология, се правят детоксикиращи процедури.

Плекситът с която и да е генеза е показател за назначаване на неврометаболитно лечение (витамини В1, В6, В12) и терапия, насочена към подобряване обменните процеси в мускулната тъкан и нервно-мускулните синапси. Болката се спира с прием на обезболяващи средства и провеждане на лечебни блокади. За подобряване на кръвообращението в тъканите на сплита и увредените мускули в комплексното лечение се препоръчва да се използват съдови препарати.

Сред физиотерапевтичните процедури в терапията на плексит са ефективни диадинамичните токове, електрофорезата на съответните гръбначномозъчни сегменти, амплифузна терапия, фонофореза с хидрокортизон върху областта на сплита, йонофореза с новокаин. След спиране на острите симптоми или след около 2-3 седмици след травмата в лечебния комплекс се включва лечебна физкултура и масаж, които да заздравят мускулите и да бъдат профилактика за развитие на контрактури. Иглорефлексотерапията се използва в началния период на плексит за снемане на болката, след което се преминава към електроакупунктура. Във възстановителния период (не по-рано от 6 месеца след травмата) се препоръчва водолечение с радонови и сероводородни вани, кални бани.

Хирургичното лечение на посттравматичен плексит се налага, ако заболяването не се поддава на консервативната терапия и плекситът е причинен от притискане на сплита. В първия случай се провежда пластика на нервния ствол, във втория – премахване на хематома, тумора и други притискащи фактори.

Прогноза и профилактика на плексит

При липса на лечение плекситът може да е с много неблагоприятна прогноза, защото изразеността на остатъчните явления (парези, контрактури) често води до инвалидност на пациента. В останалите случаи прогнозата зависи от етиологията на плексита, възрастта на пациента, наличието на фонови заболявания, своевременното начало на лечението.

За предпазване от травматичен плексит помагат процедури, насочени към профилактика на травматизъм при големите, децата и особено при спортистите. Водеща роля в профилактиката на плексит при новородени играе правилното протичане на бременността и адекватният избор на начин на раждане. Можем да се предпазим от плексит с инфекциозна етиология, като лекуваме инфекциите своевременно.