Отичането на глезена представлява възпаление на меките тъкани в областта на ставата, при това човек усеща сила болка и изпитва дискомфортно усещане при движение.

Най-често отичането в глезените се случва в резултат на прекалено натрупване на течности в тъканите. Това се обяснява с това, че в човешкия организъм е нарушена работата на лимфатичната и кръвоносната системи.

Също така е необходимо да имаме предвид, че отичането може да е признак на различни болести на ставите. Точно затова лекарите препоръчват да не се самолекуваме, тъй като последиците могат да са тежки.

В този случай, ако в областта на глезена се появява подпухване и възпаление и при това придвижването става невъзможно заради острата болка, трябва веднага да се обърнем за помощ към медицинско лице.

Своевременното диагностициране на болестта ще помогне да се намали болката и да се проведе грамотно медикаментозно лечение с минимален риск за здравето на човека.

Как се диагностицира отокът?

Не е толкова трудно да се забележи, че с глезенът Ви нещо се случва. Обикновено отичането се вижда лесно визуално. При това човек забелязва, че крайникът в долната му част се е уголемил съществено.

Ако натиснете отока с пръст, вдлъбнатината ще остане за известно време.

При началните стадии на заболяването отокът на глезена се проявява от сутринта, а започва да се разсейва само при извършване на движение от страна на човека. Отокът може да се смали през втората половина от деня след малка почивка. За да се установи причината и да се постави диагноза, специалистът трябва да проведе следните изследвания:

• За да се изключи вероятността от травмиране на костите, ще трябва да се проведе рентгенологично изследване на глезена;
• ЯМР се провежда с цел проучване състоянието на меките тъкани;
• Биохимия на кръвта и общо изследване на кръвта се прави за уточняване наличието на възпалителни процеси в организма;
• Кръвно изследване за ревматоиден фактор (позволява да се установи наличието на артрит);
• За да се отклони развитието на туберкулоза, се провежда флуорография и Манту;
• Установяване на антитела за чувствителност към борели и хламидии. Прави се и проба за бруцелоза.

Само въз основа на получените резултати от изследванията специалистът поставя диагноза и назначава лечебен курс.

Какво може да провокира оток?

Отокът на глезена може да се прояви по различни причини. Към най-разпространените са:

• Натъртване на глезена;
• Разтягане на връзките и мускулите на глезена;
• Счупване на глезена;
• Различни рани (отворени и затворени);
• Навяхване на глезена;
• Възпалителни процеси в ставните тъкани. Към тях се отнасят бурсити, синувити. Заради прекаленото натрупване на синовиална течност в тъканите краката започват да отичат и се появява болка и дискомфорт в глезена.
• Болести на съдовете. Нарушения, които се случват в съдовете, могат да са причина за развитие на тромбофлебит, тромбоза. Също така в резултат на това се нарушава кръвообращението и оттичането на венозна кръв. Последица от тази патология е оток, който се локализира в областта на глезена.
• Проблеми със сърдечната система. Диагностицирането на сърдечна недостатъчност, болести на белите дробове, бъбреците или черния дроб могат да предизвикат тежки отклонения в работата на всички вътрешни органи. В резултат на това могат да се развият много проблеми, което провокира прекомерно натрупване на течност в организма.
• Инфекциозни заболявания. Отокът на ставата на глезена може да се развие заради инфектиране на меките тъкани. Ако не се проведе своевременно лечение, се увеличава вероятността да се развие сепсис.
• Подагра. Тази болест се характеризира с това, че в човешкия организъм се нарушава производителността на пикочна киселина. Заради това, че киселината не се произвежда в нужния обем в ставите, започва да се натрупва много сол, което след известно време предизвиква оток и силни болки в глезена.
• Артроза. Това е една от причините за подпухване на глезена. Най-често патология с подобен характер се проявява в старческа възраст.
• Артрит. Още една причина за силно отичане е артритът. Развитието му се свързва с протичане на тежка инфекция или с дисфункция на един от имунните процеси в организма. Артритът може да се диагностицира в няколко форми: ревматоиден, септичен и псориатичен. Всеки от тях трябва да се лекува веднага и изисква специални грижи за пациента.
• Развитие на плантарен фасциит. Фасциитът се характеризира с възпаление на съединителната тъкан. Обикновено тази болест се развива заради силно натоварване на петата при движение.

Симптоматика

Когато глезенът отича, това се проявява различно. Първо, всичко зависи от това какво точно е провокирало развитието на тази неприятност. Обикновено симптомите на оток се проявяват по следния начин:

• Болка на повреденото място, при опит да се движим болката само се увеличава;
• Учестено пулсиране на засегнатото място или липса на пулс там;
• Силен възпалителен процес (кожата на крака може да се зачерви);
• Рязко повишаване на температурата на тялото;
• Оток, който с напредване на времето може ту да се уголемява, ту да спада.

Оказване на първа помощ

Ако пострадалият е сигурен, че причината за подуването на глезена е заради голяма физическа активност, болката и подпухването могат да се намалят лесно в домашни условия. За тази цел крайникът трябва да се освободи от дрехите и на повредения участък да се постави студен компрес (важно е да не е много студен). Ако след оказването на помощ отокът не изчезва, ще се наложи веднага да се обърнете към лекар или да отидете в болница, за да бъдете прегледани и лекувани.

Ефективното лечение е възможно

След като се направят всички необходими изследвания, лекарят изписва лечение, което се изразява в следното:

• Спазване режим на легло (важно е да се избягват излишните движения и физическата активност);
• Прием на обезболяващи и противовъзпалителни нестероидни препарати. В по-тежките случаи може да се използват нехормонални противовъзпалителни препарати;
• Много помага лечебната физкултура и физиотерапията;
• Когато хрущялът не може да се възстанови самостоятелно, е добре да се използват хондропротектори;
• За облекчаване на болката специалистите могат да назначат масажи.

Ако причината за оток на глезена е някакво заболяване, лечението може да се коригира:

• При ревматоиден артрит се изписват кортикостероиди;
• При псориатичен артрит се препоръчват прегледи при дерматолог;
• При инфектиране на меките тъкани за лечение може да се използват антибактериални препарати.

Народни рецепти

Средствата от народната медицина подпомагат бързо възстановяването и оздравяване. За снемане на отока са много подходящи следните методи:

• Отвара от ленено семе. Пие се по 5-8 пъти на ден по 150 мл.
• Компрес от лед на основата на лайка, градински чай или равнец. Този компрес трябва да се държи върху крака не повече от 15 минути.
• Тинктура от брезови пъпки. Помага за пречистване на кръвта и възстановяване процесите на метаболизма в организма.
• Вани на основата на липа, пъпки от бреза и жълт кантарион. Най-добре е ваните да се правят преди сън. Продължителността на процедурата е от 15 до 30 минути.
• Ябълков оцет и мед. Съставките се разтварят в топла вода (200 мл) и се пие по 1 чаша на ден поне 3 пъти.

Възможни усложнения

Ако причината за отичането не е тежко заболяване, не се притеснявайте от усложнения. Най-често отокът спада от само себе си след няколко часа или дни.

Когато този симптом свидетелства за протичането на болест на костите или съдовете, последиците му могат да са неочаквани.

В тези случаи се увеличава вероятността от травмиране и увреждане на други стави. А ако лечението не се проведе веднага, може да започне процес на деформация и разрушаване на костите.

Профилактика

За да се предотврати развитието на проблеми с глезена, трябва да се спазват всички правила на безопасност, които ще помогнат да предпазите ставата при спорт или тежка физическа работа.

Ако сте в рискова група, трябва системно да ходите на лекар и да спазвате диета, която ще ограничи употребата на сол. Носете качествени и удобни обувки.

Оток на глезена може да се появи и в резултат на различни травми. Но ако не сте сигурно каква е причината за появата му, най-добре посетете лекар-травматолог или ревматолог.