Едно от най-тежките увреждания на опорно-двигателния апарат на човека е счупването на тазобедрената (ТБ) става. Особено опасни са тези травми за хората „на възраст“.
Всъщност с подобни счупвания може да се сблъска и млад човек, например, който скача от много високо или попадне в сериозна автомобилна катастрофа. Увреждането се характеризира с това, че, освен нарушаването на целостта на костта или на костното съчление, се разкъсват и големите връзки, сухожилия и мускули. Важно е счупването да се различава от изместването на ставата.
Анатомична характеристика на ставата
По анатомичен строеж ТБ става представлява съединение на бедрената с тазовата кост. Това е най-голямата става в човешкото тяло. Има уникална подвижност едновременно на три оси – фронтална, сагитална и вертикална.
Главата на бедрената кост е с кълбовидна форма, която влиза в ацетабуларна ямка. Значителна роля за движението играят вътреставните хрущяли, които осигуряват плавно приплъзване, подхранване, амортизация, също така изглаждат силата на движенията и частично отнемат от натоварването, като така разтоварват костта.
В структурата на ацетабуларната ямка и главата на бедрото влизат влакнести структури, които представляват фиброзни съединително-тъканни елементи. Основната им роля е да задържат двете кости, да подхранват, да осигуряват физиологична кореспонденция и плавност на хлъзгането.
Заедно с това ще отбележим и кръвоснабдяването на ставата:
- Дълбоката артерия на бедрото. Дели се на горна и външна артерия, която обгражда бедрената кост. Подхранва подкожните структури.
- Обтураторна артерия. Подхранва органите на малкия таз. От нея излиза разклонение, което транспортира кислород и необходими елементи в тазовата част на ставата.
- Вътрешна илиачна артерия. Дели се на горно и долно задно разклонение, които подхранват тазобедреното костно съединение.
Непосредствено около шийката и главата преминават малки съдове, които подхранват тези структури. Ако се случи счупване, се нарушава кръвоснабдяването.
Така с времето се развива глад на костните елементи, което може да доведе до опасно състояние като аваскуларна некроза (остеонекроза).
Видове травми
Спрямо анатомичните особености на тазобедрената става класификацията е следната:
1. Базоцервикално. Смята се за най-благоприятното счупване, тъй като линията на повреждането е на шийката (практически граничи с тялото на костта) и в същото време е отделена от кръвоносния сплит, затова вероятността да се запази подхранването е голяма. Също така степента на сериозност се преценява спрямо ъгъла на линията на счупването: ако е вертикално, може да има разместени костни елементи. Това увреждане се нарича „счупване с разместване“. В този случай възстановяването се удължава значително.
2. Трансцервикално. Мястото на повреждане е между шийката и главата. Такова счупване се среща най-рядко. В някои случаи подхранващата функция се запазва.
3. Субкапитално. Линията преминава под самата глава на бедрото. Ако е засегната непосредствено самата глава, това увреждане се нарича капитално счупване.
Така че колкото линията на увреждането е по-далече от ставата, толкова по-благоприятни са прогнозите. Често подобни травми се съчетават с разместване на бедрото, което влошава ситуацията. Във всеки случай, фрактурата трябва да се лекува, за да се избегнат сериозни последици.
Клинична картина и симптоми
При всяко костно увреждане има определени признаци, по които може само да се предположи какъв е типът на увреждането. Предлагаме Ви да се запознаете със симптомите на фрактура на тазобедрената става.
Базоцервикално и трансцервикално счупване
Пострадалият се оплаква от рязка (но търпима) болка в областта на таза. Болката може да не се проявява в състояние на покой, но да е много изразена при опит да се размърда увреденият крайник. Подкожните кръвоизливи се проявяват на първото или второто денонощие след травмирането. При външен преглед (когато пациентът е в хоризонтално положение) стъпалото е леко обърнато навън. При палпиране на големите съдове се отбелязва повишена пулсация на бедрената артерия.
При шийните счупвания болният може да свива и разгъва сам коленете си Във връзка с това, че стъпалото на повредения крайник не е в нормално положение, хлъзгането може да е странично. Пациентът не може в продължение на няколко секунди да държи крака си изпънат. Освен това се наблюдава скъсяване на стъпалото от увредената страна с няколко сантиметра.
Субкапитално и капитално счупване
При счупване на ацетабуларната ямка болката е изразена, понякога причина на травматичен шок (особено ако има разместване и главата на бедрената кост се е вклинила дълбоко в тазобедрената става). При преглед се наблюдава скъсяване на единия крайник. Заради силната болка пострадалият не може да извършва пасивни или активни действия.
Първа помощ
При възникване на всякакви увреждания в областта на бедрото трябва да се предполага потенциално костно увреждане (докато не се постави диагноза).
Първа помощ при фрактура на ТБ става (инструкция в стъпки):
- Пострадалият се поставя в хоризонтално положение и трябва да се успокои.
- За снемане на болката се разрешава да се вкара мускулно инжекция с аналгин.
- За предпазване от развитие на травматичен шок лекарят може да използва наркотични аналгетици.
- Пренасянето на пострадалия трябва да е с носилка.
- Не се разрешава сам да намества увредената става в анатомичното и положение.
- Трябва кракът да се обездвижи максимално – може да се направи шина от подръчни средства (да се използва някаква пръчка, която да се фиксира за крака с помощта на бинт). Кои стави трябва да се обездвижат при счупване на тазобедрената става? Глезенът, коляното и тазобедрената става.
- Ако голямата артерия е увредена и се наблюдава кръвоизлив, трябва да се направи турникет (за не повече от два часа).
Важно! При транспортирането на пострадалия трябва да му се оказва постоянен лекарски контрол – да се преглежда цветът на кожата, да се следи сърцебиенето, дишането и съзнанието.
Съвременни методи за диагностика
Много неща зависят от поставянето на правилна диагноза. Увреденият крайник се изследва в хирургично отделение чрез рентгенография. До голяма степен тези снимки ще помогнат да се видят всички детайли на увреждането. За поставянето на точна диагноза (особено в случай на фрактура на ацетабуларната ямка с изместване или съмнение за наличие на малки костни фрагменти) на пациента може да се препоръча допълнително да премине през компютърна томография.
Заедно с това понякога се провежда пръстово изследване на фрактурата с вагинален или ректален преглед. Понякога може да се получи увреждане на седалищния нерв – в този случай болният допълнително се консултира с невропатолог. Диагностиката се провежда посредством апаратно изследване на мускулите и нервите – електромиография и електроневрография.
За откриване на скрити счупвания, включително и малки, се назначава сцинтиграфия. Ако от момента на увреждането е минало много време, този метод се препоръчва с цел откриване на некроза и наличие на патологични огнища.
Във втора част на статията ще Ви запознаем с методите за лечение, които се използват в днешно време, а също и за възможните усложнения, до които води този тип патология.
Оставете вашия коментар