В тази статия ще засегнем темата за реактивния артрит – болест на опорно-двигателната система с възпалителна природа без възбудител в областта на ставата. Ще разгледаме етиологията на болестта, клиничните и прояви, а също и профилактичните мерки, лечебната тактика и прогнозата при тази патология.

Диагностицирането на реактивен артрит на коляно при деца или възрастни изисква редица лабораторни и инструментални изследвания, а също така трябва да се определи и източникът на микроорганизмите при липса на оплаквания от страна на болния и на обективни признаци на възпалителния процес от страна на другите органи и системи.

Какво е реактивен артрит?

Под реактивен артрит се разбира възпалителен процес в ставата с негноен характер, който възниква след прекарана инфекция на пикочно-половата или храносмилателната системи заради нарушения в адекватния имунен отговор на организма.

ВАЖНО! При тази патология липсват микроорганизми в ставната област.

Днес тази група артрити се класифицира в зависимост от първоначалния източник на инфекцията:

• Артрити с урогенитален произход;
• Възпаление на ставите с интестинална етиология;
• Други групи микроорганизми като причина за артрит (спирохети, вируси, бактерии)

Отличителната особеност на тази патология е пряката зависимост с по-рано прекарано инфекциозно заболяване, чиято давност обикновено е не повече от два месеца (по-често около 3 седмици). Освен инфекциозна етиология може да се наблюдава и генетична предразположеност.

Клинични прояви

ВНИМАНИЕ! По-рано комплексът от симптоми на реактивния артрит се е наричал синдром на Райтер, но заради съпричастността на Райтер към дейността на нацистите по времето на Втората световна война името вече не е актуално.

Прояви:

1. Увреждане на ставите. Започва остро с въвличане в процеса предимно на ставите на долните крайници, особено коленете. Артритът протича по-скоро с ескудативна фаза на възпаление. Обикновено са въвлечени асиметричните стави, по-често коленете, глезените и ставите на стъпалата.

При реактивен артрит се възпаляват не само ставните повърхности, но и връзките и ставните торбички. Обикновено при адекватно провеждане на медикаментозна терапия и спазване на препоръките на лекаря процесът приключва с възстановяване в продължение на 6 месеца (с изключение на хламидийна етиология на артрит, където процесът може да продължи до 9 месеца).

При протичане на артрит повече от 6 месеца в повечето случаи установяват хронична форма. Пациентите се оплакват от болка в областта на ставата, често кожата е зачервена, ставата се увеличава, което прави невъзможни пълноценните активни и пасивни движения в нея.

ВНИМАНИЕ! При пациенти с продължително протичащо заболяване често се появяват оплаквания за болка в кръста, което се потвърждава с наличието на признаци на сакроилеит на рентгенографията.

2. Очна патология. Характерна е проявата на бързо разширяващ се остър негноен конюнктивит или увеит от едната или и от двете страни.

3. Увреждане на урогениталния тракт. Обикновено се наблюдават симптоми на уретрит, който може да протича с малко симптоми или с никакви. В някои случаи пациентът се оплаква от дискомфорт или болка при уриниране, съобщава за нефизиологични секрети от половите органи.

ВАЖНО! При мъжете задължително трябва да се проведе диференциална диагностика на остър простатит.

4. Увреждане на кожата. Не се проявява винаги, но може да съпровожда протичането на реактивен артрит, особено ако е предизвикан от Йерсиния ентероколика (Yersinia enterocolitica). Проявява се най-често чрез кератодермия, локализирана по възглавничките на стъпалата и дланите, понякога по външните полови органи.

ВНИМАНИЕ! Всеки болен, който се оплаква от асиметрично увреждане на коленните стави, трябва да бъде разпитан обстойно за прекарани преди инфекциозни заболявания с такива симптоми като дизурия или диария.

Диагностични особености

Имайки предвид разнообразието на ревматологичните патологии, които се проявяват чрез възпаление на коленната става, за да се постави окончателна диагноза, трябва да се проведат различни лабораторни и инструментални изследвания, чиято цел е да изключат болести, които приличат на реактивен артрит.

Към тези заболявания се отнася псориатичният артрит, острата ревматична треска, лупусът.

Комплексът от изследвания с цел диференциална диагностика на артрит са:

• Микроскопия на синовиалната течност с последващо бактериално изследване;
• Определяне в кръвта на антинуклеарните и антистрептококовите антитела, нивото на ревматоидния фактор;
• Нивото на С-реактивния протеин и скоростта на утаяване на еритроцитите;
• Рентгенография на увредените стави с цел откриване свиване на ставната кухина.

Редица допълнителни диагностични мероприятия често целят да потвърдят конкретна етиология на реактивния артрит. Например една от най-честите причини за тази патология е Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis), която може да се открие в останките в уретрата или цервикалния канал, или в случай на определяне на нейно ДНК в урината.

За построяването на диагноза реактивен артрит се използват конкретни критерии:

• Големи критерии. Тук влиза наличието на артрит, който трябва да е асиметричен, да поразява долните крайници и да е моно- или олигоартрит (най-често на коленете). Другият голям критерий е достоверната връзка с прекарана преди инфекция на урогениталния или интестиналния тракт около 6 седмици преди появата на ставното увреждане.
• Малки критерии. Доказателства за задействаща инфекция – останки от уретрата или цирвикалния канал, или положителна полимеразна верижна реакция в урината – за хламидийна инфекция, а също и за ентеробактерии. Другият малък критерий е продължителното персистиране на инфекцията в ставата, за което се използва полимеразна верижна реакция за откриване на ДНК на хламидия в синовиалната течност. Така за поставянето на диагноза на определен вид реактивен артрит при пациента трябва да присъстват двата големи и един от малките критерии.

ВНИМАНИЕ! За определяне на салмонела или йерсиния се използват серологични изследвания.

Също така може да се включи и определяне на HLA B24, който е положителен в 75% от случаите.

Лечение на пациента

Появата на симптомите, описани по-горе, трябва да стимулират болния да се обърне към лекуващия го лекар. Обикновено с това заболяване се занимава лекар-ревматолог, към който ще бъде насочен болният от семейния лекар, в случай на показания.

Днес активно се обсъжда продължителният прием на антибактериални препарати в лечението на реактивен артрит, тъй като резултатите са спорни. Смята се, че показание за тяхното назначаване може да бъде само инфекция в активната и фаза.

ВАЖНО! Не забравяйте, че инструкцията към всеки антибиотик описва подробно възможните странични ефекти и противопоказанията за използване.

Симптоматичната терапия включва използването на нестероидни противовъзпалителни препарати. Голямата активност на процеса, наличието на усложнения и липсата на ефект от тази терапия е показание за назначаването на стероидни препарати. При това в началото се прибягва до вътреставно въвеждане. При неефективност на тази терапия се прибягва до вътрешен прием на глюкокортикостероиди.

Прогноза

Лечението на реактивния артрит на коленна става обикновено завършва с настъпването на пълна ремисия в продължение на няколко седмици, по-рядко – месеци. Около половината от болните отбелязват рецидив на болестта няколко години след първата атака. Профилактиката е поддържане на много добра хигиена на ръцете преди хранене, а също и лична защита при полови контакти.