Симптоми на ревматоиден артрит

Може и причините за възникването на тази патология да не са съвсем известни, но симптомите са:

• Развитието си тази болест започва в метакарпофалангеалните стави, засягайки също и китките. На първите стадии страдат малките стави на ръцете, краката, стъпалата, китките, глезените и лактите.
• Увреждат се наведнъж и двете ръце или крака, което характеризира ревматоидния артрит като болест със симетричен захват на ставите.
• Пациентът започва да изпитва болка, която може да утихне след осъществяване на активни движения. Това принципно е важен симптом, който помага да се различи този вид артрит от ревматичния. С напредването на времето болестта прогресира и движенията вече не помагат.
• Болката често се появява през първата половина на деня, особено сутрин, което прави извършването на обичайните процедури (почистване на зъбите, приготвяне на закуската) много трудно. Към края на деня болката утихва, а на сутринта всичко се повтаря. Но при напредналите стадии болката не стихва дори и през тъмната част на денонощието.
• Човек изпитва сутрешна скованост, тялото му все едно е „заспало“.
• В острата фаза на ревматоидния артрит кожата около ставите може да се зачерви, а на допир да пари.
• С течение на времето в патологичния процес „навлизат“ по-големите стави. Ревматоидният артрит не оставя „без внимание“ коленете и раменете. Те никога не са първи. В отделни случаи болестта може да засегне гръбначния стълб и тазобедрените стави.
• Общото състояние се влошава значително, появява се висока телесна температура, апетитът изчезва, пациентите се оплакват от не преминаващото чувство на слабост. Човек започва да слабее.
• Типичен симптом на ревматоиден артрит е наличието на кожни възли, които се намират в областта на болните стави. Те могат за известно време да изчезват, а след това да се появяват отново. Диаметърът им по принцип не е повече от 2 см., кръгли са, много плътни и най-често подвижни. Понякога може да се образуват на неочаквани места – на тила, в областта на предмишницата, а понякога и по вътрешните органи (бял дроб и миокард).
• Ревматоидният артрит предизвиква деформация на ставите, нарушено кръвообращение и бавно атрофиране на мускулите. Човек става не само недееспособен, но и не може да се грижи за себе си, защото ставите му стават все по-неподвижни.
• Понякога симптомите са неспецифични и засягат слюнчените жлези, което предизвиква възпалението им. При някои пациенти се отбелязва болка в очите, изтръпване на крайниците и неприятни усещания в областта на гърдите, особено при дълбоко вдишване.
• Симптомите като астения, артралгия и повишено отделяно на пот са постоянни спътници на болния от ревматоиден артрит.
• Хората започват да зависят от метеорологичните условия и се оплакват от усилване на болките при промени във времето, атмосферното налягане и сезоните.
• Понижена е чувствителността в крайниците.

С времето, ако ревматоидният артрит протича много тежко и продължително, при болните се наблюдават следните симптоми:

• Увреждат се големите мускули, в частност бедрените и седалищните мускули, страдат разгъвателите на предмишницата.
• Кожата става суха, тънка, под ноктите се образуват некрози, които може да предизвикат гангрена. Самите плочки на ноктите се чупят постоянно, лющят се, възстановяват се лошо.
• Стомашно-чревният тракт също може да бъде засегнат, както и нервната, белодробната и зрителната системи. Възникват нарушения в работата на сърцето и съдовете.
• По тялото може да се образуват обриви и язви, възниква кървене – както маточно, така и от носа.

Стадии на ревматоидния артрит

Има няколко критерия, по които може да се класифицира стадият на развитие на ревматоидния артрит, но най-информативни са онези, които се основават на данните от рентгеновите снимки.

Прието е да се разделят на 4 категории:

• На началния етап са видни първите признаци за изтъняване на костите, това е практически единствената проява, която може да се забележи на снимките. Меките тъкани около ставите на пръстите са по-плътни и по-дебели. Понякога се забелязват светли места по костната тъкан – това са образували се кисти. Когато ставните пукнатини са тънки, можем да говорим, че болестта прогресира и скоро ще премине в следващ стадий. Характерна черта на този етап на развитие на патологията е, че може да възникне във всяка възраст и да протича много дълго време, без да се проявява по никакъв начин на практика. Понякога подобни състояния се откриват дори в детска възраст, а болестта се проявява след много години.
• Вторият стадий се характеризира с това, че освен тънките кости, локализирани предимно около ставата, започва да се уврежда и самата кост. Първо страдат ръцете в областта на лактите и китките. Ако ерозията е разположена до хрущяла, в този случай възниква ограничение в подвижността. При това самата тъкан на хрущяла може да не се деформира, но мускулите започват да атрофират, първо тези, които са около самата болна става. Синовиалните джобове отичат и леко се възпаляват. По време на обостряне може да са горещи, а пациентите на втория стадий на развитие се оплакват от болка. Колкото по-голяма е ерозията на костта, толкова по-близо е третият стадий.
• При стадий три се забелязват не само уврежданията на костта и нейното изтъняване, тук на снимките явно се вижда обширна мускулна атрофия, самата става вече започва да се деформира. Ако отлагането на солите започне още на първия стадий, на третият калцификацията става забележима на рентгенова снимка. При това отлаганията могат да са с различен размер и форма. Структурата им също може да варира от плътна до много ронлива. Ставите на този етап вече са значително ограничени откъм движение.
• Четвърти стадий – това е етап, на който се забелязват костни нарушения. Рентгенологичното изследване фиксира остеопороза, очевидни ерозии и множество кисти, пукнатините може да се сраснат. Ставата се деформира напълно, мускулите и меките тъкани около нея са атрофирали. Болестта засяга всички крайници, а пациентите се оплакват от силни и постоянни болки.

В зависимост ос състоянието на човека и от функционалните му възможности болестта също се разделя на 4 стадия:

• 1 – пациентите могат да изпълняват сами ежедневните си дейности, общото им състояние не е нарушено, не изпитват болка.
• 2 – работоспособността е запазена, но с ежедневните си работи хората се справят трудно, спортните занимания вече са труднодостъпни.
• 3 – настъпва ограничение в работната дейност, но все още пациентите могат да се обслужват сами.
• 4 – настъпва невъзможност на човека сам да се справя с която и да е дейност от нормалния живот.

В последната част на статията ни ще Ви запознаем с информация относно диагностицирането и лекуването на ревматоидния артрит.