Много години диетолози от цял свят се занимават с изучаване особеностите на храненето при различните народи. Съпоставяйки кухните им, учените се опитват да установят как влияят различните кулинарни предпочитания за развитието на едни или други заболявания. Такива изследвания са се провеждали много пъти и по отношение на артрозата.

Предлагали се стотици теории, правени да много предположения. Например някога се е смятало, че развитието на артроза се провокира от употребата на Картофови (включително и домати), след това е битувало мнение, че артрозата се развива заради употребата на много сол.

Нито една от тези теории не е потвърдена. Станало ясно, че нито солта, нито доматите имат отношение към развитието на артроза. Освен това се оказало, че независимо от различните кулинарни пристрастия и национални традиции във всички страни от артроза са боледували горе-долу еднакъв процент хора.

Единствената закономерност, която учените установили през 20-ти век, била очевидна: пълните хора боледуват от артроза на коленните, тазобедрените стави и глезените много по-често, отколкото слабите или хората с нормално телесно тегло. И това е съвсем обяснимо – при пълните хора върху ставите на краката (на първо място тазобедрените, коленните и глезените) се оказва голямо, тежко натоварване. Tоест доскоро ние можехме смело да твърдим, че развитието на артрозата не зависи от това какви точно продукти употребява човек. Но зависи от това колко яде, пълен ли е, или не е.

Но в края на 20-ти век ситуацията се променила рязко. Развитието на новите технологии в хранителната промишленост, и в частност пълненето на местните продукти с консерванти, довело до това, че се появиl нов вид артроза – така наречената „метаболитна артроза“. Или, казано на псевдонаучен език, „артроза на фона на метаболитен синдром“. Ето точно за това състояние, което се нарича метаболитен синдром, ще разкажем подробно тук.

До преди няколко десетки години такова нещо като метаболитен синдром не е имало. Дали управлението на света е било лошо, дали е било добро, но не е имало толкова много некачествена, „химична“ храна. С течение на времето обаче онези санитарни служби, чиято отговорност е била да следят и да не допускат некачествени хранителни продукти, спират да работят пълноценно.

И от тогава към нас постъпват продукти, наблъскани с химия. Започна да се появява месо от животни, отглеждани и хранени с хормон на растежа и стероиди – първо свинското и говеждото.

Важно! Качеството на месото, което употребява съвременният човек, се различава съществено от месото, към което той е бил еволюционно приспособен. В днешно време хората употребяват предимно месо от домашни животни, които страдат от хиподинамия, които се хранят със специални смески и хранителни добавки: хормони, антибиотици, премикси (еднородни прахообразни смеси на биологично активни вещества) и т.н. Хранителният режим на тези животни е беден на диворастящи растения (както знаем, диворастящите растения превъзхождат култивираните по количеството на незаменими хранителни и биологично активни вещества). Тези тенденции са довели до това, че качеството на месото, което съвременният човек употребява, се отличава съществено от качеството на онова месо, към което е свикнал в процеса на своята еволюция. Месото от домашни животни (особено отглеждани във ферми в „промишлени количества“) се отличава със значително голямо съдържание на мазнини, по-ниско съдържание на полезни мастни киселини и важни микроелементи, в сравнение с месото от диви животни.

Ниското качество на месото и „хормоналните“ месни продукти не са най-голямата беда. Много по-страшното е, че сега се произвежда месо, натъпкано с консерванти. Задачата на консервантите, с които пълнят месото и месните продукти, е да увеличат теглото на месото и след това да го задържат за дълго време. Тоест, говорейки условно, не позволяват на месото да изсъхва в процес на транспортиране и съхранение в магазините. Ако говорим по-просто, тези консерванти задържат в месото водата (наситена с химични съединения) и в резултат на това месото може да се съхранява, без да губи тегло, много дълго време, много по-дълго, отколкото би се съхранявало без използването на консервантите.

Когато консервантите от месото попадат в организма ни (с храната, разбира се), те постепенно се натрупват. И с течение на времето оказват върху организма доста неприятно въздействие:

• Затрудняват работата на бъбреците;
• Провокират повишаване на налягането и с времето провокират развитието на хипертония;
• Значително увеличават шанса за развитие на диабет тип 2;
• Провокират увеличаване нивото на холестерола в кръвта;
• Способстват напълняването (тоест човек пълнее забележимо) и уголемяването на корема, тип „бирено коремче“

Най-характерният външен признак, по който можем до голяма степен да предположим, че някой е с много напреднала фаза на метаболитен синдром, е ако е пълен външно, бузите му са пухкави и има голям корем, а слаби крака. В 90% от случаите тази особеност на телосложението е истински признак за доста напреднал стадий на метаболитен синдром. Разбира се, слабите хора и „класически“ пълните хора също може да имат едни или други метаболитни нарушения. Но ако човек (независимо какъв е бил преди това) започва да пълнее постепенно в корема, а краката му постепенно отслабват, това често говори за доста сериозни метаболитни нарушения и влошена работа на бъбреците. Особено ако коремът се увеличава като „балон“, тоест явно е пълен с течности.

Ако работата на бъбреците продължи да се влошава, може да се появят отоци на клепачите и отоци на долната част на краката (стъпалата, глезените и пищялите) – така наречените „бъбречни отоци“ (при отоци със сърдечен произход е обратното – първо възниква оток в краката и само след това – на корема).

Освен всичко останало консервантите способстват за натрупването на микрокристали в ставите – пикочна киселина, хондрокалцинати и други химични съединения, които влошават състоянието на ставната течност. При това в кръвните изследвания нивото на пикочната киселина може също да се повиши. Но може и да е съвсем нормално – тъй като при метаболитния синдром пикочната киселина и хондрокалцинатите се концентрират точно в областта на ставите.

Тези микрокристали не само влошават свойствата на ставната смазка, те са много силен дразнител за ставите – под тяхното влияние се изработват така наречените медиатори на възпаления, ставите започват периодично да се възпаляват; може да подпухнат и да болят. С течение на времето във възпалените стави се развива „метаболитна артроза“. Особено често това се случва с коленните стави, малко по-рядко – със ставите на пръстите на ръцете, палците на краката и (рядко) със ставите на пищялите. При това жените страдат от „метаболитна артроза“ около 2 пъти по-често, отколкото мъжете.

Във втора част на статията ще разгледаме по-отблизо влиянието на месото върху състоянието „метаболитна артроза“.