Дисковата херния е една последиците на остеохондрозата, която представлява изпъкване на междупрешленния диск между прешлените. Провокира болки, тонични мускулни напрежения и ограничения на движенията в увредения участък на гръбначния стълб. Може да доведе до притискане на гръбначните нервни коренчета, съдове и на гръбначния мозък. Открива се с помощта на КТ, МРТ или контрастна миелография. Лечението е предимно консервативно (медикаменти, лечебна физкултура, масаж, традиционна терапия). Операциите за премахване на дисковете се провеждат по строги показания и могат да предизвикат тежки усложнения.

Дискова херния

В гръбначния стълб има 24 междупрешленни диска. Те са с различна големина: най-малкият е при дисковете на шийния отдел, а най-големият – сред поясните дискове. Във всички отдели дисковете се характеризират с еднотипен строеж: пулмообразно ядро, заобиколено от фибрознен пръстен. Ядрото се състои на 90% от вода, консистенцията му прилича на гел. Фиброзният пръстен е сформиран от преминаващи в различни посоки влакна. Заедно компонентите на диска обуславят неговата еластичност, здравина, устойчивост при завъртане и сгъване.

Междупрешленните дискове осигуряват подвижност на съединенията между прешлените и амортизация на гръбнака. Междупрешленният диск принципно се намира между телата на два съседни прешлена. Когато той излезе от границите на това пространство, става дума за дискова херния. Най-често херниите възникват в поясния отдел, защото той понася най-голямо натоварване при движение и вдигане на тежести. На второ място по честота на образуване на хернии е шийният отдел, където се осъществяват сложни движения с голям обем. Възрастта на хората, при които се диагностицира дискова херния, обикновено е между 30 и 50 години. При прогресиране дисковата херния може да стане причина за редица сериозни последици, които превръщат болния в инвалид. Във връзка с това своевременното диагностициране е важно.

Причини за дискова херния

Основен фактор за развитието на дискова херния е остеохондрозата на гръбнака. В резултат на протичащите при остеохондроза дегенеративно-дистрофични изменения междупрешленният диск губи вода и еластичност. Височината да диска намалява, той издържа по-трудно на оказваното върху него налягане и се травмира лесно при големи физически натоварвания. В тази ситуация под действието на различни неблагоприятни фактори частите на диска се изместват извън границите на пространството между прешлените. Започва да се оформя дискова херния.

По-ранно развитие на остеохондроза се наблюдава при хората с анормално развитие на гръбначния стълб, метаболитни заболявания, понесени в миналото травми на гръбнака. Причината за ранна остеохондроза може да е аномалия в развитието, което води до неравномерно натоварване на гръбначния стълб. Провокиращите формирането на дискова херния фактори са вдигането на тежко, нараняване на гръбнака, вибрации, резки движения, продължително седене, затлъстяване, неправилно натоварване на гръбнака вследствие на кифоза, лордоза и други видове изкривявания на гръбначния стълб, при нарушена стойка и работа в неудобна поза.

Етапи на формиране на дисковата херния

• На началния етап дискът се измества много малко (до 2-3 мм.), което се нарича пролапс на диска.
• Следващата степен на изместване (4 мм. и повече) се нарича протрузия на диска. При това ядрото се размества, но е в границите на фиброзния пръстен. Клинически провокира симптоми на дразнене на намиращото се в близост гръбначномозъчно коренче.
• По-нататъшното прогресиране на дисковата херния води до пропукване или разслояване на фиброзната капсула на диска и изпадане на пулмообразното ядро извън нейните граници. Това състояние се нарича екструзия на диска. На този етап дисковата херния може да притисне гръбначно коренче и кръвоснабдяващите го съдове.
• Стадият, на който изпадналото пулмообразно ядро виси като капка извън пределите на междупрешленното пространство, се нарича секвестрация на диска. По принцип тя води до разкъсване на фиброзната капсула и напълно изтичане на ядрото. На този и на предходния стадий дисковата херния достига такива размети, че може да предизвика притискане на гръбначния мозък.

Симптоми на дискова херния

В началото на оформянето си дисковата херния често протича латентно. След това се появяват болки в онзи отдел на гръбначния стълб, където е локализирана хернията. Първоначално болките са тъпи и транзитни, усилват се при статично и динамично натоварване, напълно преминават в легнало положение. Човек се опитва да щади болната зона на гръбнака, като ограничава движенията в нея. Паралелно с болката се развива мускулно-тонично напрежение върху съответния участък.

При увеличаване на дисковото издуване болката и мускулно-тоничния синдром се увеличават, движенията се ограничават. Болката става постоянна, може да присъства дори и в легнала поза. Мускулното напрежение е по-изразено от страната на хернията и може да провокира изкривяване на гръбнака, което създава допълнително натоварване върху него и може да влоши клиничните прояви. При по-нататъшно прогресиране се развиват усложнения. В редица случаи хернията протича субклинично и се проявява само при възникване на усложнения.

Дисковата херния може да има редица клинични особености, в зависимост от гръбначния отдел, в който се локализира тя. Например, дисковата херния на шийния отдел е съпроводена с болки във врата и рефлекторна мускулна крива шия; може да се усложни със синдром на гръбначната артерия. Хернията на гръдния отдел често имитира соматични заболявания (стенокардия, язва, остър панкреатит); може да провокира дисплексия, дискинезия на червата, затруднено преглъщане, ензимна недостатъчност на панкреаса. Дисковата херния на кръста се проявява със симптоми на лумбаго и ишиас, като затруднява ходенето и навеждането на тялото.

Усложнения на дисковата херния

Радикуларен синдром възниква при въздействието на хернията върху намиращия се в близост гръбначномозъчен нерв. Радикуларният синдром може да се развива поетапно: първо се наблюдават симптоми на раздразнение на коренчето, а след това спад във функциите му. В първия случай е характерна интензивната болка, която се описва от пациентите като „прострелване“ или „удар с електрически ток“, провокирана от движение на увредения участък. В зоната на инервацията на коренчето се отчитат перестазии (мравучкания). Намаляването на функциите на коренчето води до поява на мускулна слабост и хипотония, до намаляване на чувствителността. С времето се развива пареза с мускулни атрофии, замиране на сухожилните рефлекси и трофични разстройства.

Дискогенна миелопатия се формира, когато образувалата се херния предизвиква свиване на гръбначния канал и притискане на гръбначномозъчното вещество. На първо място страда двигателната функция. На нивото на увреждане се развива периферна пареза. След това се присъединява понижената чувствителност и сензитивната атаксия. При херния в областта на поясния отдел са възможни тазови разстройства. По принцип в началото проявите на миелопатията носят едностранен характер. Без провеждане на съответното лечение възникващите в гръбначния мозък изменения стават необратими и оформилият се неврологичен дефицит не подлежи на обратно развитие.

Синдром на гръбначната артерия възниква, ако хернията на шийния отдел притиска преминаващата през страничната повърхност на прешлените гръбначна артерия. Проявява се със световъртеж, вестибуларна атаксия, шум в ушите, припадъци, преходни скотоми и фотопии. Може да стане причина за нарушения на мозъчното кръвообращение.