Мануалната терапия е уникален метод за лечение, познат на хората от незапомнени времена. Дори и преди хиляди години е имало знахари, които умеели да „поправят“ гръбначния стълб и ставите, а един от основателите на научната медицина – Хипократ – още преди 2500 години учудващо точно оценил и характеризирал мануалната терапия.

„Това е древно изкуство. Отнасям се с дълбоко уважение към тези, които са го открили, и към тези, които подпомагат с откритията си за по-нататъшното развитие на това изкуство“.

„Прешлените се изместват съвсем малко. Затова опитният лекар трябва да може да вижда и използва всичко за поправянето на разместените прешлени, без да причинява вреда“.

„Гръбначният стълб трябва да се изучава, тъй като много заболявания са свързани с него и знанията за гръбнака са необходими за лекуване на много болести“.

Поразително е, че тези думи са казани преди повече от 2500 години. Те са напълно актуални и днес и могат да принадлежат на всеки от съвременните медицински светила. Но е удивително и нещо друго: независимо от добрите резултати от лечението, от началото на първото хилядолетие на нашата ера в продължение на няколко века мануалната терапия не се е признавана като наука и до голяма степен била прерогатива на знахарите, които нямали специално образование и които не са получили одобрение от официалната медицина. Едва през средата на XIX век отново била „открита“ ценността на мануалната терапия и били разработени научните и методики.

А в края на XIX век в лагера на мануалните терапевти се получило разединение и от тогава има две конкуриращи се направления: школата на „остеопатите“ и школата на „хиропрактиците“.

Хиропрактиците използват основно резки манипулации, намествайки гръбнака с кратък, силен натиск. Точно тях можем с пълно основание да ги наречем „намествачи на кости“.

Остеопатите действат с меки наместващи движения, използват лек масаж и издърпващо въздействие върху мускулите, а ръцете, краката и главата в тези манипулации играят ролята на лост. Именно остеопатичните методи положили основата на съвременната мануална медицина и са отразени в повечето учебници по мануална терапия.

Трябва да отбележим, че разногласията между хиропрактиците и остеопатите се отнасят не само до принципите на въздействие върху гръбнака. Те спорят и за това какви точно промени протичат в междупрешленните стави преди и след лечението. Наистина, по този въпрос мненията са различни дори и вътре в самите школи, както и сред представителите на официалната медицина. В днешно време има няколко теории, които излагат причините за „блокирането“ на ставите.

Тези теории гласят, че блокада на ставите може да се получи заради:

• Навяхване и разместване на става;
• Прищипване на малките хрущялни тела между горната и долната повърхности на ставата;
• Прищипване на меката обвивка на ставата между ставните повърхности;
• Спазъм на малките мускули около ставата и ответно „напрежение“ на ставната тъкан.

Всъщност не е толкова важно какво точно предизвиква ставна блокада. Важно е, че тя може да се елиминира само с мануална терапия – нито един друг метод не може да „разблокира“ ставите. Съответно точно чрез мануални методи може и трябва да се лекуват болните във всеки случай, когато присъства остра или хронична блокада на междупрешленните стави, но само ако няма противопоказания за това.

Би било грешно да се използва мануална терапия при възпалителни ревматични заболявания на гръбначния стълб, при онкологични поражения на гърба (тоест при доброкачествени и злокачествени тумори) и при пресни травми (счупвания) на гръбначните кости.

Манипулациите трябва да се провеждат много внимателно с онези болни, при които чупливостта на костите е повишена – при остеопороза и болест на Шоерман.

С повишено внимание и добре обмислено трябва да се лекуват болните от „пресни“ хернии на междупрешленните дискове. Както казахме вече, много често първата проява на дискова херния е лумбагото, тоест появата на остра болка в кръста. Радикуларната болка (по крака) възниква едва след няколко дни. Така че, ако се започне лечение през първия период, появилата се след това радикуларната болка в съзнанието на пациента ще е свързана с действията на лекаря и е много трудно да се убеди пациентът, че влошаването му е възникнало от само себе си.

При лечение на мускулен хипотонус мануалната терапия се използва много малко и само в съчетание с активна укрепваща гимнастика. В противен случай, ако се ограничим само с манипулациите, резултатът ще бъде още по-голямо понижаване на мускулния тонус и усилване на прекалената подвижност на гръбначния стълб.

Хората често задават въпроса: може ли да се прилага мануална терапия върху по-възрастни хора? Да, понякога може, но само ако се вземе предвид подвижността на гръбнака и състоянието на костите. И, разбира се, при лечение на хора на преклонна възраст лекарят не трябва да използва грубо въздействие. Но при правилно, меко използване на мануалните прийоми дори и при много стари хора резултатът може да е великолепен.

По-сложно е лечението на бременните жени. И макар че мануалната терапия не е противопоказна за бременните, много специалисти отказват да провеждат този тип лечение в тези случаи.

Още един въпрос, който често задават болните, е: има ли смисъл да се прилага мануална терапия при доказана остеохондроза на гръбнака или при спондилоза? Ще кажем така: ако става дума излекуване на тези състояния с мануална терапия – не, това е невъзможно. Няма как мануалната терапия да „разбие“ шиповете (остеофитите) при спондилоза или да зароди нова хрущялна тъкан на дисковете при остеохондроза. Но ако при остеохондроза или при спондилоза се получи паралелно блокиране на някой участък на гръбначния стълб (а това се случва често), мануална терапия не само може, но и трябва да се приложи.

Друга работа е, ако сте „любител“ на мануалната терапия, който надценява възможностите и или просто обича да се лекува. Има такива хора. Човека нищо не го боли, нищо не го тормози, но той иска да премине през мануална терапия „просто така“, за профилактика, защото е чул, че мануалната терапия е полезна. Но трябва да уточним, че мануалната терапия е сериозна процедура, чието въздействие е насочено само върху увредената част на гръбнака, нещо като операция, само че без кръв.

Затова тя се провежда само с лечебна цел или при определени увреждания. Едва ли ще се подложите на операция просто така, с профилактична цел. Или пък едва ли ще си извадите здрав зъб с цел профилактика – за да не Ви заболи по-нататък.

Да, с профилактична цел може да правите гимнастика, може дори да пиете хондропротектори (добре че са безвредни), но мануалната терапия се прилага в крайни случаи, всъщност не е желателно да се прави често. Сега сигурно ще попитате: какво значи често и като цяло колко сеанса мануална терапия може и трябва да се правят?

Обикновено лечението на един повреден сегмент на гръбнака изисква около 3 сеанса. Но това не значи, че при лечение на някой от отделите на гръбначния стълб са необходими само 3 сеанса: всеки отдел на гръбнака се състои от няколко сегмента.

Например, при някой при първия преглед се наблюдава увреждане на два сегмента, оплаква се от силни болки и мускулни спазми. Може да се проведат 3 сеанса за лечение на тези сегменти и на човека ще му стане много по-добре. Болката ще премине, мускулното напрежение също, но зад сериозните увреждания на тези два сегмента може да се крият дребни изменения и в други, съседни сегменти на гръбначния стълб. Болката и спазмите може да попречат да се види това и едва след като те преминат, „да излезе наяве“. Това значи, че за да се довърши работата, са необходими още 2-3 сеанса. В крайна сметка се получава, че са необходими 5-6 сеанса на мануална терапия за ефективно лечение.

Но в тежките случаи това не е достатъчно. В прекъсванията между манипулациите трябва да се проведат допълнително 5-6 сеанса на постизометрична релаксация и масаж на болното място. Като цяло в някои ситуации за оздравяване може да стигнат 2-3 сеанса, а в други – курсът на лечение се състои от 10-12 срещи на пациента с лекаря. При това процедурите не се провеждат всеки ден, а с интервал от един до седем дни.

Много пациенти задават въпроса: а защо не може манипулациите да се провеждат всеки ден, за да приключи по-бързо лечението? Работата е там, че макар блокирането да се премахва с манипулацията веднага, на околните мускули и връзки им трябва известно време, за да се „стегне“ и фиксира положението им. Затова лечението може да се продължи едва след 40-48 часа.