Има стави във всички кости, с изключение на подезичната кост на врата. Ставите се наричат още съчления. Ставите имат две функции: да съединяват костите и да осигуряват подвижност на твърдите скелетни структури в тялото. В случай на съединяване на костта подвижността или неподвижността зависят от:

• Количеството свързващ материал между костите;
• Характера на материала между костите;
• Формата на костните повърхности;
• Степента на напрежение на връзките или мускулите, които влизат в ставата;
• Положението на връзките и мускулите.

Класификация на ставите

Има два вида класификация на съчленията: функционална и структурна.

Функционална класификация

Тази класификация се основава на количеството движения, допускани в ставите.

• Неподвижни стави – тези стави се намират предимно в осевия скелет, където за защита на вътрешните органи е важна здравината и неподвижността на ставите.
• Ограничено подвижни стави – приличат на неподвижните стави и изпълняват същите функции, като тези, които са основно в осевия скелет.
• Свободно подвижни стави – те са предимно в крайниците, където е необходим голям диапазон от движения.

Структурна класификация

Влакнести стави

Във влакнестата става влакнеста тъкан се прикрепя към костите. В този случай няма никаква ставна кухина. Като цяло тази става има малък диапазон на движение или изобщо не се движи, тоест е неподвижна. Влакнестите стави са три вида: конци, синдезмози и гомфози.

Стави – конци

Единственият пример за влакнести стави конци са шевовете (конците) на черепа, където неравните краища на костите са закрепени здраво и се свързват с влакнеста съединителна тъкан, при това не се допуска никакво активно движение. Слоевете на надкостницата на вътрешните и външните слоеве на съседните кости се съединяват между костите и образуват основния фактор на съединението. Между съседните ставни повърхности има слой влакнеста съдова тъкан, която също участва в съединяването на костите. Тази влакнеста съдова тъкан, заедно с два слоя от надкостницата, се нарича конец. Влакнестата тъкан се вкостенява с увеличаването на възрастта, този процес протича първо в дълбоката част на конеца, постепенно разпространявайки се на повърхността. Този процес на вкостеняване се нарича синостоза.

Синдезмози

Тези стави са влакнести, в които влакнестата тъкан образува междукостна мембрана или връзка, тоест има пласт влакнеста тъкан, която допуска голямо движение, например между лъчевата и лакътната кост и между големия и малкия пищяли.

Гомфози (прътовидни стави)

Тези стави се отнасят към влакнестите стави, в които „прътът“ влиза надълбоко. Единственият пример за такава става при хората са зъбите, закрепени надълбоко в челюстните кости.

Хрущялни стави

В хрущялните стави костите се съединяват непрекъснато с пластина хиалинен хрущял или влакнест диск. В този случай също няма ставна кухина. Те могат да са или неподвижни, или полуподвижни. Най-често се срещат полуподвижни.

Неподвижни

Примери за хрущялни стави, които са неподвижни са епифизиалните плаки за растеж на дългите кости. Тези пластини са изпълнени с хиалинен хрущял, който се вкостенява при младите хора. Участъкът кост, където ставата е снабдена с тази пластина, се нарича синхондроза. Друг пример за такава става, която се вкостенява, е ставата между първото ребро и гръдната кост.

Полуподвижни

Примери за частично подвижна хрущялна става са ябълката на таза и междупрешленните стави на гръбначния стълб. И в двата случая ставните повърхности на костите са покрити с хиалинен хрущял, който на свой ред е свързан с влакнест хрущял.

Синовиални стави

Синовиалните стави имат кухина, която съдържа синовиална течност. Тези стави са свободно подвижни. Те имат много различни особености:

• Ставният хрущял покрива краищата на костите, които образуват ставата.
• Ставната кухина е повече потенциално пространство, отколкото реално, защото тя е запълнена със смазваща синовиална течност. Ставната кухина се състои от двуслоен „ръкав“ или обвивка, която се нарича ставна капсула. Външният слой на ставната капсула се нарича капсулна връзка. Тази връзка е плътна, еластична, влакнеста съединителна тъкан, която представлява непосредствено продължение на надкостницата на съединяващите се кости. Вътрешният слой, или синовиалната обвивка, е гладка мембрана, образувана от неплътна съединителна тъкан, която покрива капсулата и всички вътреставни повърхности, с изключение на хиалинения хрущял.
• Синовиалната течност е хлъзгава течност, която заема свободните пространства в предените на ставния джоб. Синовиалната течност се намира и в ставния хрущял и създава тънък слой, който намалява триенето между хрущялите. При движение на ставата течността се изстисква от хрущяла. Тя подхранва хрущяла, който не съдържа никакви кръвоносни съдове. Освен това тази течност съдържа фагоцитни клетки, които премахват от ставната кухина микробите или шлаките. Количеството на синовиалната течност е различно в различните стави, но винаги е достатъчно, за да се образува тънкия слой за намаляване на триенето. При увреждане на ставата се произвежда допълнително течност, което води до характерно отичане на ставата. По-късно синовиалната мембрана повторно поглъща тази допълнителна течност.

Кои са другите особености на синовиалните стави, може да проследите в продължението на тази статия.