Диагностика на дискова херния

Началните прояви на херния на междупрешленен диск не са специфични и приличат на тези на не усложнена остеохондроза на гръбнака. Рентгенографията на гръбнака позволява да се диагностицира остеохондроза, гръбначно изкривяване, аномалии в развитието му и други патологии на костните структури. Но дисковата херния не се вижда на рентгеограмите. Херния може да се заподозре в тези случаи заради характера на болката и прогресивността и. В хода на диагностиката на невролога трябва да се диференцира херниране на междупрешленен диск от миозит, плексит, спондилоартроза, рак на гръбнака и други.

За откриване на херния помагат томографски методи на изследване – МРТ и КТ на гръбнак. При това МРТ на гръбначен стълб дава повече информация, защото дава по-добра визуализация на мекотъканните структури. С помощта на този метод може не само да се „види“ хернията, да се установи локализацията и стадият и на прогрес, но и да се определи степента на притискане на гръбначния канал. При липса на възможност за провеждане на томография за потвърждаване диагнозата „дискова херния“ може да се използва контрастна миелография.

Дисковата херния на шийния отдел се съпровожда със симптоми на притискане на гръбначната артерия, показание е за провеждане на съдови изследвания на гръбначната артерия. Прегледът по принцип се провежда с функционални опити (завъртане и накланяне на главата). Пациентите с херния в гръдния отдел, в зависимост от клиничната картина, може да имат нужда да се консултират с кардиолог, гастроентеролог, пулмолог.

Лечение на дисковата херния

Консервативната терапия е най-предпочитаната лечебна тактика при херния на междупрешленен диск. Тя носи комплексен характер. Медикаментозната част включва препарати за стопиране на болката, миорелааксанти за снемане на мускулно-тоничния синдром, необходими за поддържането на нервната тъкан витаминни комплекси, средства против отоци. С цел спиране на интензивните болки се използват локално кортикостероиди и местни анестетици. При началните стадии са ефективни хондропротекторите (хондроитин, глюкозамин и други).

Дисковата херния в острия си период е показание за назначение на ултразвуково изследване, ултрафонофореза с хидрокортизон, електрофореза. В периода на възстановяване на паретичните мускули се използва електромиостимулация, рефлексотерапия, калолечение.

Добър ефект оказва тракционната терапия, с помощта на която се увеличава междупрешленното разстояние и значително се намалява натоварването на увредения диск, което дава условия за спиране прогресирането на издуване на диска, а на началните етапи може да помогне за възстановяване на диска. Мануалната терапия може да замени обтягането на гръбнака, но, за съжаление, на практика е с много усложнения, затова може да се провежда само от опитен мануален терапевт.

Важна роля в лечението на дискова херния има лечебната физкултура. Специално подбраните упражнения може да помогнат за обтягане на гръбнака, за укрепване на мускулния му корсет и за подобряване кръвоснабдяването на увредения диск. Регулярните упражнения помагат толкова много да се заздравят мускулите, които удържат гръбнака, че практически се изключва рецидив или поява на херния на друго място в гръбнака.

Добро допълнение към лечебната физкултура е масажът, а също и плуването.

Хирургичната намеса при дискова херния е необходима само на пациенти, при които комплексното използване на консервативната терапия е без резултат, а тежките усложнения (неспираща повече от месец-месец и половина болка, дискогенна миелопатия, синдром на гръбначната артерия) са с тенденция да прогресират. Имайки предвид възможните постоперативни усложнения (кръвоизлив, увреждане или инфициране на гръбначния мозък, травмиране на гръбначно коренче и други) не трябва да се бърза за операция. Опитът сочи, че хирургичните операции са наистина необходими при около 10-15% от случаите на дискова херния. 90% от пациентите се лекуват успешно с консервативните методи.

Целта на операцията може да е декомпресиране на гръбначния канал или премахване на хернията. В първия случай се прави ламинектомия, във втория – отваряне или ендоскопска дискектомия, микродискектомия. Ако в хода на операцията се премахва напълно дискът (дискектомия), за стабилизиране на гръбнака се поставя B-Twin-имплант или се фиксира гръбнакът. Нови начини за хирургично лечение е лазерна терапия, вътредискова електротермална терапия. В следоперативния период най-важно е постепенното задвижване с анатомично правилно изпълнение на всички движение. Във възстановителния период задължителна е лечебната физкултура.

Прогноза и профилактика на дискова херния

При приблизително половината пациенти при адекватна консервативна терапия вече след месец дисковата херния спира да напомня за съществуването си. В другите случаи за това е необходим по-дълъг период – между 2 и 6 месеца, а за пълното възстановяване може да са необходими 2 години. В най-добрия вариант изпадналото ядро се разгражда и дисковата херния се смалява.

Около 1/3 от случаите този процес отнема около година, но може да продължи и до 5-7 години. Неблагоприятна прогноза възниква в случай на продължително съществуваща миелопатия. В тези условия неврологичният дефицит се запазва дори и след оперативно премахване на хернията и води до инвалидност на пациента.

Тъй като повечето случаи на дискова херния са следствие на неправилно натоварване на гръбнака, основната профилактика на това заболяване в да се осигури адекватно функциониране на гръбнака. Полезни са активните движения, плуването, регулярната гимнастика за укрепване на мускулите. Трябва да се избягва неправилното положение на гръбначния стълб, вдигането на големи тежести, продължителното положение в една поза, напълняването.